Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 26

Междувременно кучетата бяха надушили Вълк и приближаваха настръхнали Рен.

— Назад! — заповяда им тя. Те се подчиниха. Тя изчезна в най-близкия заслон и се появи отново с навито на кълбо въже от усукана кора. Завърза единия край около отвора на торбата, в която се намираше Вълк, а другия преметна през клоните на един дъб и вдигна торбата нависоко — далеч от обсега на кучетата.

„И от моя“ — осъзна Торак. Сега дори да му се удадеше възможност да избяга, не би могъл. Не и без Вълк.

Рен улови погледа му и се усмихна кисело.

Той се намръщи в отговор. Вътрешно трепереше от страх.

Хорд бе свършил с обясненията. Мъжът край огъня кимна към Ослак да избута момчето към него. Очите му бяха сини и изразителни и се открояваха върху непроницаемото лице. На Торак му бе трудно да задържи погледа си върху тях — и още по-трудно да го откъсне.

— Как ти е името? — попита мъжът. Тихият му глас караше думите да звучат по-заплашително.

Момчето облиза устни.

— Торак. А твоето? — Но той вече знаеше.

Отговори му Хорд.

— Това е Фин-Кедин, старейшината на Гарвановия клан. А ти, жалък завързак такъв, по-добре се научи на уважение, иначе…

Фин-Кедин го спря с поглед и се обърна към пленника.

— От кой клан си?

Торак вирна гордо брадичка.

— От Вълчия.

— Да не повярваш — обади се Рен и няколко души се и изсмяха.

Но не и Фин-Кедин. Изгарящите му сини очи не се отместваха от лицето на момчето.

— Какво правиш в тази част на Гората?

— Поел съм на север — отвърна Торак.

— Казах му, че сега районът ни принадлежи — намеси се Хорд.

— Откъде можех да зная? — защити се Торак. — Не съм бил на събранието на клановете.

— И защо? — попита Фин-Кедин.

Торак не отговори.

Старейшината впи очи в неговите.

— Къде са останалите от твоя клан?

— Не знам — отвърна Торак чистосърдечно. — Никога не съм живял с тях. Аз живея… живях… с баща си.

— Къде е той?

— Той е мъртъв. Беше… убит от мечка.

През насъбралата се тълпа премина изплашен шепот. Някои погледнаха страхливо през рамо, а други докоснаха с ръка кожените амулети на своя клан или направиха жеста за пропъждане на злото. Старицата остави стрелите и се приближи към тях.

Лицето на Фин-Кедин остана безстрастно.

— Кой е баща ти?

Торак преглътна. Знаеше — както сигурно и старейшината, — че е забранено да се споменава името на починалия пет лета след смъртта му. Вместо това се използваха имената на неговите родители. Бащата на Торак почти не беше говорил за своето семейство, но Торак знаеше имената им и откъде са дошли. Майката на баща му беше от Тюленовия клан, а бащата — от Вълчия. Торак каза имената и на двамата.

Човек трудно запазва непроницаемо изражение, когато е разпознал някого. Дори Фин-Кедин не успя.

„Той познава баща ми“ — помисли слисано Торак. Но откъде? Баща му никога не го беше споменавал — нито него, нито Гарвановия клан. Какво означаваше това?

Той гледаше как Фин-Кедин прокарва бавно палец по долната си устна. Невъзможно бе да се каже дали баща му е бил най-добрият му приятел или най-заклетият враг.