Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 17

Момчето вдигна рязко глава. Това ли се бе опитал да му каже баща му?

„Твоят водач ще те намери“.

Дали вълчето не бе този водач?

Реши да го изпита. Прочисти гърло и застана на четири крака. Не знаеше как да каже планина на вълчи език, затова налучка: направи знак с главата и попита — с ниско, напрегнато скимтене, което съставляваше част от вълчия език — дали вълчето знае пътя.

То наостри уши и го изгледа, а после отклони възпитано поглед, защото на вълчия език втренченото гледане означаваше заплаха. След това се изправи, протегна се и мързеливо залюля опашка.

Нищо в движенията му не говореше, че е разбрало въпроса на Торак. Просто отново си беше едно малко вълче.

Или не беше?

Възможно ли бе да си е въобразил онзи поглед?

Шеста глава

Светлото и Тъмното се бяха сменили много пъти, откакто се бе появил Прав-без-опашка. Отначало той спеше през цялото време, но сега се държеше почти като нормален вълк. Когато беше натъжен, се умълчаваше. Когато беше ядосан, се озъбваше. Обичаше да играе на гоненица, като го подмамваше с парче заешка кожа, и когато вълчето скачаше отгоре му, той се търкаляше по земята и издаваше странно скимтене. Според вълчето това беше неговият начин да се смее.

Понякога Прав-без-опашка виеше заедно с него: двамата заедно изливаха чувствата си пред Гората. Виенето на Прав-без-опашка беше малко непохватно и не особено звучно, но идваше от сърцето.

И останалото му говорене беше същото — непохватно, но изразително. Разбира се, той нямаше опашка и не можеше да си движи ушите, а козината му не настръхваше и воят му не достигаше най-големите височини, но все пак му се разбираше.

Тъй че в много отношения беше като всеки друг вълк.

Макар и не във всички. Горкият Прав-без-опашка едва надушваше миризмите и беше почти глух, а по време на Тъмното обичаше да се взира в Червения звяр, който хапе с език. Понякога сваляше задните си лапи, а веднъж — о, ужас — свали дори кожата си. Но най-странното от всичко беше, че непрекъснато спеше. Сякаш не знаеше, че вълкът може да спи само на пресекулки и трябва да става често и да се протяга и сменя положението си, за да е готов за всичко.

Вълчето се опита да научи Прав-без-опашка да се буди по-често, като го буташе с муцуна и го хапеше по ушите. Вместо да му бъде благодарен, Прав-без-опашка се ядосваше страшно много. Накрая вълчето го остави на мира и щом дойдеше Светлото, Прав-без-опашка се надигаше от дългия си глупав сън в ужасно настроение. Хм, какво друго да очаква, щом не позволява на своя брат вълк да го буди?

Днес обаче Прав-без-опашка се беше събудил, преди да дойде Светлото, и то в съвсем различно настроение. Вълчето усети нервността му.

Изпълнено с любопитство, то наблюдаваше как Прав-без-опашка поема по пътеката, която водеше към Мокрото. На лов?

Вълчето припна след него, после заскимтя — казваше му да спре. Това не беше лов. И Прав-без-опашка не отиваше където трябва.

Не само защото следваше Бързото мокро, от което сега то се боеше и мразеше повече от всичко на света. Това не беше правилният път, защото… защото просто не беше. Правилният път беше отвъд хълма и продължаваше много смени на Тъмно и Светло.