Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 86

— Рано се прибираш! — каза той.

— Да, бях малко уморена. Толкова съм жадна!

Той се засуети: уиски, вода, лед, чаши. За миг донесе всичко, приготви всичко върху ниската масичка в салона. Докато той наливаше питието, Карол го наблюдаваше с по-голямо внимание и го намираше трогателен в любезността му. Желанието да бъде добра се пораждаше в нея и се предаваше от ума в плътта й. Отправи усмивка към тоя раболепен просяк, благодари му, попита го какво чете в момента, не чу отговора му и пак се усмихна. В същото време я обзе странното чувство да отмъсти на Рихард. Филип й подаде приготвената чаша. Погледите им се срещнаха. Мълчаливо я молеше. Той беше толкова ясен, безпомощен и обикновен, докато Рихард беше млад, снажен и загадъчен. Тя го мразеше, но все пак имаше желание да му даде милостиня. За да достигне границите на своята собствена снизходителност. За да отмъсти на другия. За да не остане с впечатлението, че е претърпяла поражение. Тя вложи цялото си очарование в същата меланхолична усмивка, в същия влюбен поглед, които не бяха разчувствували Рихард, и каза полугласно: