Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 61

— Никога не трябва да се сравняват поезията и музиката, както не може да се сравняват музиката и изобразителното изкуство.

Оркестърът започваше един меланхоличен пасаж. Жан-Марк полузатвори очи.

— Съгласен съм, хубаво е! Много е хубаво! — прошепна Жилбер. — Не мога да тълкувам този език!

— Защото се питаш какво чувство изразява. Кажи си, че не изразява някакво познато досега чувство, но че създава едно ново чувство; кажи си, че музиката не е създадена, за да ти разказва или внушава нещо, а за да те привлече в един свят, абсолютно различен от твоя стар, реален свят; кажи си, че тя не ти предлага отражение на самия тебе или на твоята среда, а нещо ново, една перспектива; кажи си, че не стоиш пред огледало, а пред прозорец.

Стояха мълчаливо до края на пиесата. После Жан-Марк попита:

— Ти, който толкова много обичаш поезията, опитал ли си се да пишеш стихове?

— Разбира се — отговори Жилбер. — Като всички хора!

— Ще ми ги покажеш ли?

— Ах, не! Много са лоши!

— Уверен съм, че не са!

Жилбер му отправи признателен поглед и измърмори:

— Защо казваш така? Защото говоря много за поезията? Не знаеш ли, че истинските артисти най-малко говорят за изкуството си?

Като изрече тези думи, той протегна пред себе си двете си ръце със сплетени пръсти.

— Часът е вече седем и двадесет! — каза Жан-Марк, като погледна часовника си. — Трябва да тръгвам…

Когато ставаше, госпожа Грювелие влезе. Без да му даде време да се сбогува, тя го покани на вечеря:

— Ще прибавим един куверт — това е всичко!

Той прие с готовност, защото беше гладен и защото помнеше съдържанието на бюфета си: остатък от един пастет и малко швейцарско сирене. Радостта, която видя по лицето на Жилбер, му достави удоволствие. Откакто къщата на баща му беше затворена за него, той имаше още по-голяма нужда от човешка топлота. Появи се и господин Грювелие. Жан-Марк го виждаше за втори път. Сребристи коси, кожа с цвят на слонова кост, на горната устна тънки и кестеняви мустаци. Беше учудващо подвижен за годините си: най-малко шестдесет и пет! Той постави ръка върху рамото на Жилбер. Очевидно бе, че се гордее със своя внук. Целият му финансов успех намираше оправдание в присъствието на това изискано момче под неговия покрив. Той разпита Жан-Марк за учението му, за проектите му, каза, че преди е бил в делови връзки с неговия баща, който му бил давал най-добрите съвети, и накрая се оплака от новия стил на икономически живот във Франция, в който засилената намеса на държавата в търговията пречела на играта, толкова необходима при конкуренцията.

Минаха на масата в една малка кръгла трапезария със светла ламперия и кожени столове в маслинен цвят. Жан-Марк намери виното качествено, месото леко и фино, сервирането мълчаливо. Макар че по принцип беше против натрупването на богатства, беше принуден да се съгласи, че известен лукс е необходим за неговото щастие. Помисли си, че ще има всичко това, като се ожени за Валери. Тази мисъл леко го ужаси. Но се овладя. Не беше ли странно, че атмосферата в тази къща породи желанието за брака? Може би нямаше да чувствува така ясно носталгия по уютен дом, ако не идваше тук? Мъчеше се да участвува в разговора, но мислено беше другаде. Освен това и Жилбер изглеждаше разсеян. В присъствието на дядо си и баба си той угасваше, ставаше непохватен, превръщаше се в кротко и замечтано дете, свикнало да оставя възрастните да говорят. Върнаха се в салона: кафе, билков чай? Жан-Марк по съвета на госпожа Грювелие предпочете билковия чай. Той имаше неопределен аромат, смесица от тридесет и шест изсушени цветчета. В десет часа счете за благоприлично да си тръгне. Господин Грювелие му предложи колата си да го откара до дома му. Той нямаше куража да откаже.