Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 147

Обезоръжена, измъчена, Франсоаз си даде сметка, че от няколко минути е готова при подходящ случай да капитулира.

— Е добре, прието! — каза тя. — Ще спиш в кабинета си.

— Моят кабинет?

— Нали знаеш, че имаш кабинет тук. В него ще се чувствуваш много добре!

Той взе куфара си.

— Покажи ми пътя. Губя се в този княжески апартамент! Тя тръгна пред него в коридора и блъсна една врата.

Стаичката, твърде малка, миришеше на паркетин. Вътре всичко беше чисто и мъртво. Никой не беше я обитавал. Александър обходи с поглед книгите си, наредени на лавиците, и книжата си, струпани на масата.

— Няма легло — каза той.

— Никола̀ ще ти даде своя дюшек, а той ще спи на пружината.

— Как е той?

— Много добре!

Александър отвори куфара си. Франсоаз видя смачканите ризи и кърпите, които беше прала сто пъти. Цялото минало от нежен семеен труд премина през главата й. Може би това беше щастието!

— Вземи, донесох нещо за тебе — каза Александър.

Беше измъкнал от багажа си една размножаваща се руска кукла от боядисано дърво, която подаваше на Франсоаз с усмивка.

— Главата се отваря и вътре има още няколко по-малки жени — подзе той. — Забавно е!

— Благодаря ти — каза тя, като взе играчката.

Тя много бързо излезе от кабинета и се спря в салона, сякаш за да избегне някаква опасност. Там не знаеше какво да прави. Все пак нямаше да започне да чука на пишещата машина точно сега! Отчаяна, измъчена и празна, тя се облегна на стената точно срещу руската картина и зачака, без да знае какво. Машинално въртеше куклата и ръцете си. Сърцето й биеше ускорено. Глух шум се разнесе в дъното на апартамента: бойлерът с газ. Александър се къпеше. Тя бе раздразнена и едновременно щастлива. Изведнъж какво бреме в живота й. Тя не можеше нито да приеме, нито да изпъди това присъствие. Отпуснал се в топлата вода, Александър навярно намираше живота хубав! Имаше ли на разположение поне чист пешкир, за да се избърше? Да му занесе един? О, не!… Изминаха минути. Стана шест часът. Колко дълго се бавеше в банята! Входната врата хлопна. Франсоаз постави куклата в ъгъла на масата. Никола̀ се появи с вдигната брадичка, с бузи, притиснати от две космати ленти като между заешки лапи.

— Александър се върна — каза тя.

Той направи пренебрежителна гримаса.

— Аха, променил е решението си!

— Не е променил решението си, върнал се е за виза.

— И къде е?

— Къпе се.

— Тук ли ще живее?

— Къде искаш да отиде? Той няма пари!

— Бедна моя Франсоаз! Ти понасяш всичко!

Тя се засрами от жалкото състрадание, което той изрази. Въобразяваше ли си, че пак е попаднала под влиянието на Александър? Каза прибързано, сякаш се оправдаваше:

— Ще спи в кабинета.

— А, добре! Виждам! — измърмори той с ужасно скептичен тон.

В същия момент Александър се появи в рамката на вратата с пантофи на крака и с влажни коси. Беше облякъл на голо един черен вълнен пуловер. Вратът му стърчеше над триъгълния отвор на дрехата. Ръкавите бяха навити по мургавите му космати ръце.

— Аха — каза той. — Добра среща! Здравей, Никола̀!

Вместо да тръгне към него, Никола̀ се отдръпна, облегна се на стената и пъхна ръце в джобовете си. Наблюдаваше баща си със спокойна омраза.