Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 142

Господин Жилбер беше вкъщи. Жан-Марк навлезе в дългата галерия с мрачни картини.

Като го видя да влиза, Жилбер, който работеше на масата си, стана бавно като сомнамбул. За миг лицето му бе безизразно. После усмивка освети очите му, устата му; цялото му лице засия от изненада и радост.

— Минах съвсем случайно — каза Жан-Марк.

— А пък аз — каза Жилбер — останах вкъщи съвсем случайно.

— Защо?

— Трябваше да изляза с баба си. В последната минута промених решението си. Предпочетох да завърша домашните си. И ето!

— Чудесно!

— Аз не се учудвам! От квартирата си ли идваш?

— Не, бях наблизо, на авеню „Бужо“, с леля ми и Валери. Ти какво си започнал да правиш?

Наведе се над масата и видя страници, изписани с изчисления и драсканици.

— Остави — каза Жилбер. — Толкова отегчителна работа!

На стената зад него беше забодена фоторепродукция на онази статуя на Орест и Пилад, на която толкова се бе възхищавал в Лувъра заедно с Жан-Марк.

— Я — каза Жан-Марк, — намерил си я?

— Да, изрязах я от една книга за гръцката скулптура.

— Прекрасна е!…

Жилбер откачи картината и я подаде на Жан-Марк.

— Вземи я.

— О, не. Ами ти?

— Ще купя друга книга. Много ще ми бъде приятно да си мисля, че имаш тази снимка у вас. Ще я поставиш ли в твоя кабинет?

— В моя кабинет?

— Да, след сватбата ти.

— Разбира се — каза Жан-Марк със свито гърло.

Погледнаха се в очи. Замълчаха. Жан-Марк чувствуваше, че главата му гори. Сегашното му щастие беше в равновесие като топка върху острие. За толкова кратко време! Едно движение вдясно, едно движение вляво, един лек полъх, един вик, гласът на Валери и той ще се сгромоляса.

— Значи, решено, датата е определена? — каза Жилбер. — На 2 юли?…

— Да.

— И баба и дядо ми съобщиха това вчера вечерта. На 2 юли! Защо толкова късно?

— За да имам време да си взема изпитите, да се съвзема, да се приготвя…

— Отдавна ли се подготвяш?

Жан-Марк поклати глава.

— Ти си смешен, Жилбер! Защо да говорим винаги за тази сватба? Нямаме ли други теми за разговор?

Жилбер се замисли за миг и хвърли към Жан-Марк поглед, блестящ от сълзи. Челюстите му трепереха. Мъчно се владееше. Най-сетне очите му започнаха да гледат радостно и дружелюбно.

— Имаш право — каза той. — Трябва да не се вълнувам от тази сватба, да гледам на нея като на една смешна формалност, измислена от тежките хора срещу лекомислените!

Погледите им отново се срещнаха. Жан-Марк бе обзет от необикновено щастие, сякаш животът му получаваше друг живот в подарък. Така приливът застила плажа и се сливат най-дребните частици на водата и пясъка, размесвани от вълнението.

— Ако знаеше само колко ми е хубаво да прекарам няколко минути с тебе? — каза той. — Отморявам се, отпускам се, дишам…