Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 140

Колкото повече се разпалваше, като говореше, толкова повече Мадлен го намираше жалък в настървението му да се занимава с Карол. Вместо да я забрави, той я следеше стъпка по стъпка. Изгладнял, той все още се хранеше с огризки, които тя хвърляше през рамо, като се отдалечаваше. Той безразборно гълташе всичко — и лошото, и хубавото.

— Всъщност тя изтърва питомното заради дивото! — завърши той. — Смешно!

— Щеше да бъде смешно, ако не го обичаше — каза Мадлен сурово. — Но предполагам, че го обича!

— Да, да, навярно! — въздъхна той, като сви вежди.

После се отправи към един шкаф и извади шише уиски, което постави на масата.

— Една чаша? — предложи той.

— Не, благодаря — каза Мадлен. — Ще отида да си легна.

Остави го в салона сам под лампата с цигара, чаша алкохол и спомените му.

XIX

Още от самото начало на обеда Мадлен страдаше от чувство на студенина, засилено навярно от факта, че трапезарията на Дьо Шарнерай беше изцяло облицована с мрамор. Двама домоуправители с безмълвни лица сновяха в този олтар. Храната, сервирането, разговорът, вината — всичко беше на висота и въпреки това Мадлен имаше чувството, че дъвчи плява и чува бръмчене на мухи. Когато погледът й попадаше на Жан-Марк, тя едва го познаваше в тази му роля на щастлив годеник. Беше изпитала същото отчуждение при обявяването на войната, когато за първи път бе видяла съпруга си в униформа. На Жан-Марк също не подхождаше да влезе в семейството на Дьо Шарнерай, както на бедния Юбер да служи в армията. Повечето от мъжете не умеят да избират съдбата си. Но Юбер беше демобилизиран, докато Жан-Марк… „Какво го е прихванало? Не си ли дава сметка, че е на погрешен път? Ако бях си останала в Париж, навярно щях да го разубедя. Във всеки случай щях да го съветвам да почака. Едно момче не трябва да се жени, преди да навърши двадесет и седем, тридесет години…“ Тя се обърна любезно към Валери, която веднага след обеда я канеше да види апартамента на авеню „Бужо“, който в момента обзавеждаха.

— Ще ни дадете съвет! — каза младото момиче. — Знам от Жан-Марк, че имате прекрасен вкус!

— Жан-Марк е много мил — отвърна тя, като се усмихна, — уверена съм, че не се нуждаете от съвет.

— Тъй като апартаментът е с нисък таван, аз възприех едно хоризонтално решение.

— Добре сте направили.

— Геометрични линии, продълговати мебели…

— И тоновете са възхитителни! — удиви се госпожа Дьо Шарнерай, като вдигна една суха и бяла ръка, на която голям брилянт блестеше като фар. — Тънка линия, светлобежово, тютюнево… и изведнъж яркожълто и светлозелено, които просто пеят… Представяте ли си?…

— За мене най-хубавата стая е кабинетът на Жан-Марк! — каза Валери.

— Да, ще стане много хубав! — съгласи се Жан-Марк с принудена усмивка. — Но никога не ще имам толкова книги, за да запълня всички лавици!

— И това ще стане! И това ще стане! — каза господин Дьо Шарнерай, засмян, снажен и сърдечен. — Като начало, скъпи мой, ще ви дам една колекция от юридико-фармацевтическа документация, която ще изпълни цяло пано. Все ще трябва да влезете в течение на вашата бъдеща специалност!