Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 139

Тя толкова малко очакваше да намери брат си в това примирително състояние, че се разгневи.

— Ти не говориш сериозно, Филип! — извика тя. — Този брак беше едно недоразумение! Ти не можа да го предотвратиш, а сега, когато за нас има единствен шанс да видим Франсоаз освободена от този човек, ти се двоумиш, ти преценяваш да бъде или да не бъде, ти се питаш дали не е по-добре за нея той да се върне! Но ако се върне, това ще бъде погром! Франсоаз ще попадне пак под неговата власт!

— Хубава работа! — каза той, като се усмихна. — По-добре е да се страда от едно присъствие, отколкото заради едно отсъствие.

Мадлен го погледна с ужас. Лампата с големия копринен абажур с бананов цвят осветяваше изцяло това уморено, застаряващо и замислено лице с груби черти и тъжни очи. Очевидно той беше на хиляди левги от Франсоаз. Бе изцяло зает със себе си. Както е бил винаги. Цигарата, която държеше в дясната си ръка, догаряше между бледите му пръсти с грижливо изрязани нокти. Той носеше още венчалния си пръстен.

— Значи какво? — каза Мадлен грубо. — Няма ли поне да се опиташ да я вразумиш?

Той поклати глава.

— Не. В този вид истории разумът винаги греши.

Тя разбра, че той не ще отстъпи ни най-малко, защото в случая защитаваше собствената си лудост. Толкова по-зле, тя ще се бори сама, за да изтръгне Франсоаз от нейната идея фикс. Впрочем винаги се бе чувствувала по-добре, когато действуваше без чужда помощ и съвет. А магазинът й? Не можеше да го остави безкрайно на грижите на госпожа Гурмон! Е, добре, ще снове непрекъснато между Тюке и Париж, докато е необходимо! С това решение тя стана и каза:

— Лека нощ, Филип.

Той скочи на крака с такава пъргавина, на каквато тя мислеше, че не е способен.

— Прибираш ли се вече?

— Знаеш ли колко е часът?

— Почакай една минута! Не съм ти казал: има нещо ново! Тази сутрин най-сетне получих сведенията, които бях поискал за Рихард Раух.

— Рихард Раух?

— Оня тип на Карол!

— Ах, да! — прошепна тя отегчено.

Той ликуваше:

— Хубаво се е хванала! Той не само е членувал в „Хитлер Югенд“, но и финансовото му положение не е розово. Никога не е бил генерален директор на дружество „Ерска“, а е извънреден представител на тази фирма за Франция и временният му договор изтича на 31 декември тази година. Ако договорът му не бъде подновен, ще остане на сухо. Обаче договорът положително няма да бъде подновен, защото „Ерска“ ще преговаря с Дружеството на парижките стоманолеярни заводи за производството на неговите машини за обработване на дърво и метал. Естествено Карол нищо не знае: това е още тайна! Този човек я е лъгал от началото до кран! Като си помисля само, че за да ме склони да не се противопоставям на развода, тя се отказа от своята част от общия съпружески имот! И в най-скоро време тя ще се пробуди от миража си за разкошен живот в някое малко германско градче с един съпруг, който ще си е намерил в замяна някаква малка служба!