Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 132

* * *

Даниел вървеше така бързо, че Лоран го хвана за ръката и попита:

— Закъде препускаш?

— Трябва да бъда вкъщи в пет часа без четвърт! Дани ме чака, за да отиде на покупки с майка си! А и Маду ще долети в шест часа! Питам се кога ще намеря време да довърша тезата си по философия! Ти, ти се шляеш! Витаеш! Ах, кълна ти се!…

Той се освободи от някаква мисъл и отново тръгна с голяма, нервна крачка, с тетрадките си под мишница. Урокът по психология му се видя този следобед страшно блудкав. Впрочем той едва бе слушал, обзет изцяло от това, което Лоран му беше казал, преди да влязат в клас. Дори сега не можеше да повярва. Ами ако беше шега, една огромна яркочервена лъжа? Не, Лоран беше сериозен човек. Той наблюдаваше Даниел с крайчеца на окото си.

— Питам се защо толкова ръмжиш! — каза най-сетне той.

— Ръмжа, защото чувствувам, че ще извършиш глупост! — каза Даниел.

— Глупост ли извърши ти, като се ожени за Дани?

— Няма защо да правиш сравнение!

— Ами да! Беатрис е едно много добро момиче.

— Тя е три години по-голяма от тебе!

— Какво от това? Не й личи. А освен това има професия!

— Машинописка — това не е професия!

— Седемстотин франка на месец, драги мой! И ще има повишение идната година!

— А ти какво ще правиш?

— Ще продължа учението си.

Даниел вдигна рамене. Дългът му като шурей му повеляваше да задържи Лоран от наклонената плоскост. Но не знаеше какви доводи да използува пред този упорит и весел, полудял човек. Чувствуваше се много по-зрял от него! Бракът, бащинството, философията много тежаха на гърба му. Слязоха от тротоара при червената светлина и прекосиха улицата с потока от пешеходци. Слънцето препичаше. След три седмици матурата. Лоран не даваше пет пари, изцяло зает от авантюрата си с тази Беатрис Мурен, момиче, за което не можеше да се каже, че е красиво. Даниел, който, макар че я беше виждал три пъти, почти не си спомняше лицето й. Обаче Лоран говореше за нея като за някакво свръхземно същество. Вместо да бъде съкрушен, че тя е бременна, той се гордееше като завоевател. Когато Даниел му предложи „един адрес“, той отказа високомерно. В действителност фактът, че Беатрис очаква дете от него, би трябвало да бъде причина да не се ожени за нея. Това ще го доведе до капана на честта!

— Пеша ли ще се приберем? — попита той.

— Не — изръмжа Даниел. — Казах ти, че бързам!

— За биберона на Кристин?

— Е, да, драги мой. И това ще ти дойде до главата!

Бяха стигнали до входа на спирка Мабийон. На перона, докато чакаха влака, Даниел попита:

— И къде ще живеете? Ти дори не си помислил за това?

— Хе, при родителите ми!

— Много си уверен!

— Добре си живееш и ти у нас! Ние ще се настаним в моята стая. Ще се мъчим да не си пречим много един на друг… Все пак родителите ми няма да ми откажат това, което позволиха на Дани!

Сломен от тази диалектика, Даниел изгледа Лоран със сложното чувство на безсилие и виновност. Влакът пристигна с трясък и се закова с въздишка. След като пътниците нахълтаха във вагоните, Даниел, застанал прав в дъното близо до внезапната спирачка, прошепна: