Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 128

— Да! — каза тя.

Влезе Филип. Беше по домашен халат.

— Забелязах светлина под вратата — каза той. — Не спиш ли?

Отдавна не беше го виждала в домашно облекло и се учуди на този мъжки врат, гол и набръчкан, на тия бели крака с дебели вени, обути в елегантни пантофи от черна кожа.

— Останал съм без цигари — започна той — и не ми се излиза пак. Ти нямаш ли…

Тя му подаде пакетчето си „Голоаз“. Той направи гримаса, но взе една и извади запалка от джоба си.

— Каква свинщина! — каза той след първото поемане на дима. — Как можеш да ги пушиш? Вярно е, изглежда, че те не са толкова вредни за дробовете…

Той въздъхна, седна на ръба на леглото и продължи с горчива усмивка:

— Добри? Лоши?… Какво могат да променят? Като си помисля само, че има типове, които се страхуват да умрат!…

Тя го погледна със смразяващ поглед. Надяваше ли се, че ще я разтревожи с тия бръщолевения на сантиментален колежанин? Не, само да я щипне, да я принуди да му поставя въпроси.

— Къде е Карол? — попита тя със съжаление.

— В Мюнхен.

— Може би е временно увлечение.

— Във всеки случай тя вече написа и подаде молбата си. Не! Щом ти казвам, че е сериозно, значи, че е сериозно!

Мадлен притисна с ръка прозявката си и очите й се насълзиха.

— Добре, оставям те — каза тъжно той.

Тя го изгледа как си отиде, угаси лампата, сви се в завивките и си помисли, че е много щастлива, дето не е жена на никого.

* * *

Никола̀ беше отчаян.

— Глупаво е! — каза той. — Още не се е прибрала. Навярно са я задържали в „Топ-Копи“. За всеки случай тя ме помоли да ви накарам да я почакате. Няма да се забави много…

Беше по риза с отворена яка, с черни вежди, с много бели зъби, с бохемски вид. Мадлен, която го бе виждала само веднъж, на кръщенето на Кристин, се изненада от факта, че го беше запомнила много добре.

— Ако обичате да влезете — подзе той.