Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 115

— Толкова по-добре, толкова по-добре — измърмори Жан-Марк.

— Къде ще живеете? — попита Франсоаз.

— На авеню „Буго“ — отвърна Валери. — Баща ми се погрижи да ни намери забележителен апартамент, на последния етаж, с тераса. Всъщност ние няма да бъдем далеч от тебе! Жан-Марк ми каза, че ти очарователно си подредила жилището си.

Смутена, Франсоаз погледна брат си, после Валери и каза:

— Задоволихме се само с боядисването на стените. Съвсем е просто!

— У мен също ще бъде съвсем просто — каза Валери. — Една част, взета хоризонтално…

Дани я слушаше със зяпнала уста. Даниел загрижено гледаше жена си, сякаш се страхуваше да не се зарази от тази грандомания.

— Много бих желала да видя как е у тебе — подзе Валери.

— Щом се върне Александър, ще поканим някои приятели — каза живо Франсоаз.

И тя наведнъж изпи чашата си до дъно. Хиляди иглички боднаха езика й. Страните й пламнаха. Струваше й се, че цял свят наднича в сърцето й и я съжалява. Но Валери вече се отдалечаваше от нея и радостно крещеше:

— Зизи, Мари-Елен!

Тя страстно целуна две подобия на клоуни с обезцветени коси и твърди метални мигли. Приятелки от училището или от някоя лятна ваканция, после изчезнали от погледа и сега отново намерени за добро! Няма вече да се разделят — кълнат се. Като им представяше Жан-Марк, Валери избягна да поясни: „Моят годеник“ което още веднъж раздразни Франсоаз. Говореха с най-висок тон. Зизи и Мари-Елен бяха гледали всичко — пиеси, филми, балети, художествени изложби, модни ревюта, преди още да бъдат показани на широката публика. Дори Валери беше изостанала в сравнение с тия изследователки на парижкото изкуство. Обаче на Никола̀ те не направиха никакво впечатление и той често им възразяваше. Изумена, Франсоаз го чуваше да говори за знаменити актьори, като споменаваше имената им, и да критикува някаква комедия, за която тъкмо бе чел рецензия във вестника. Морскосиният костюм, с който бе облечен, бе собственост на негов приятел от курса, който му го беше дал за днес. Ботите му с катарами имаха нужда от нови подметки. Но всичко това не му пречеше да бъде в отлично настроение и вдигнал чаша, да казва:

— Не съм съгласен… Постановката на Жозеф Бинден убива текста… Това е германската тенденция.

„Дърдори какаото му скимне!“ — помисли Франсоаз. Изведнъж тя видя, че погледът на Жан-Марк се откъсва от групата, издига се над главите на другите и посреща някого.

— Прощавайте! — каза Зизи. — В първите си постановки Жозеф Бинден може би… Но тук… Впрочем гледахте ли „Умиращият Ираклис“?

— Да — каза Никола̀ самоуверено.

— И поддържате мнението си?

— Поддържам го.

— В такъв случай не ви разбирам.

— Я! Жилбер! — извика Валери. — Не си подранил много, драги мой!

Жилбер, със спокойно лице и шаблонна усмивка, стисна ръцете около себе си и взе чаша. Франсоаз, която крадешком го наблюдаваше, намери, че изглежда разстроен и нещастен.

— Значи какво стана с колата? — попита Жан-Марк.

— Всичко е наред — каза Жилбер. — Имам я от тази сутрин.