Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 114

— Какво смятате да правите след аспирантурата?… Да, с основание се отказвате от адвокатската професия!… Много главоболия… Въпрос на характер… Вълнуваща…

Тя съжали, че Маду си е в Тюке поради ангина. Този пресипнал глас по телефона: „Много глупаво! Ще дойда следващата седмица… Ще го целунеш от мен!“ Какво ли щяха да си кажат, ако Маду беше на приема! Наистина в този случай щеше да е необходимо да й говори за пътуването на Александър. Невъзможно е да я измамиш, тая леля Маду! Тя щеше да направи всичко, за да разбере защо е загрижена, защо е измъчена, защо е наскърбена племенницата й. Франсоаз обаче искаше да запази тайната си. От гордост, от скромност, от учтивост.

— Ще дойдеш ли да пием нещо? — попита Никола̀.

Той я заведе до най-близкия до тях бюфет и поръча чаша шампанско за нея и уиски за себе си. Петна от слънце и от сенки мърдаха по раменете на гостите. От време на време някои, познали се, се поздравяваха отдалеч, викаха си с пълна уста: „Добър ден! Как сте?“ И усмивките изчезваха с дъвченето. Купчините сандвичи и дребни сладки в чиниите намаляваха. Стреснаха се, като забелязаха госпожа Дьо Шарнерай, която с разсеян и чаровен вид обикаляше поканените. Господин Дьо Шарнерай я настигна. Франсоаз от учтивост размени с тях няколко думи.

— В Париж нямаше да бъде така! — каза госпожа Дьо Шарнерай. — Но тук всичко стана набързо! Ако валеше, какъв провал!

Грабната от група приятели, тя изчезна, а думите й увиснаха във въздуха.

— Хайде да видим другия бюфет! — предложи Никола̀. — Тук има само старци!

Даниел и Дани им препречиха пътя.

— Търсихме ви навсякъде!

— Току-що дойдохме — каза Никола̀. — Величествено е, нали?

— Да — каза Даниел, — но ме е яд, че татко не е тук!

— Той не дойде и на твоята сватба! — каза Франсоаз. — Мислиш ли, че се вълнува от годежа на Жан-Марк, когато не иска да го види вкъщи?

— Това е така! Пък тук са мама и Ив!…

— Къде са?

— Към къщата, ей там…

— Ще отидем ли при тях?

— Имаме време, нали? — каза Никола̀. — Толкова съм жаден!

И той ги повлече към втория бюфет, където се бе струпала още по-гъста тълпа. Докато се промъкваха към масата, Жан-Марк ги хвана.

— О! — извика той. — Оставих Валери с една банда досадници. Тя е по-смела от мен. Какво ще вземете? Обръщам ви внимание, че шампанското е екстра качество. Моят бъдещ тъст е личен приятел с производителя.

Всички избраха шампанско, с изключение на Никола̀, който искаше да „продължи“ с уиски. Франсоаз вдигна чашата си, като се вгледа внимателно в Жан-Марк. Той се усмихна със смутен вид, сякаш искаше да я помоли да го извини заради шанса му. Тя имаше впечатлението, че той несъзнателно се отдалечава от нея, че заднишком навлиза в един богат, снобски и повърхностен свят, в който тя никога нямаше да може да го настигне.

— А за мен? Нищо ли не ми предлагаш? — попита Валери.

Никой не беше забелязал идването й. Тя повдигаше дребно, остро и предвзето лице на върха на един врат, по-дълъг от обикновено.

— Между другото телефонирах на предприемача тази сутрин — започна тя. — Закле ми се, че апартаментът ще бъде готов в края на юни!