Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 110

Под острата светлина на електрическата крушка, която висеше от тавана, тесният нар с проядени от мишките ъгли, плоският като палачинка дюшек и сандъкът, служещ за нощна масичка, изглеждаха на Франсоаз още по-мизерни. Никола̀ сам бе боядисал стаята си в светлозелено.

— Знаеш ли — каза Франсоаз, — не е много весела боята?

— Обожавам зелените площи! — каза той, като се засмя.

Нямаше пердета на прозореца. Всъщност никъде още не бяха поставили пердета. Тия от улица „Бак“ бяха много къси. Щяха ли един ден да имат толкова пари, че да поръчат нови? Франсоаз поиска да затвори капаците. Те бяха железни, с ръждясали панти и мъчно се отваряха и затваряха. Ръцете й се изпотиха. Прищипа си пръста и нададе вик.

— Остави на мен! — каза Никола̀.

Докато той затваряше капаците, тя влезе в кабинета на Александър. И там всичко й се стори бедно и тъжно. Видя със съжаление, че за да си нареди книгите, има само две отвратителни лавици с метални подпори, а за работа — една байцвана дървена маса. Пръстът все повече я болеше. Краката й отмаляваха. Чу, че Никола̀ идва и каза, като поклащаше глава:

— Ах, обезкуражена съм!

— Защо?

— Не знам…

— Защото Александър скитори? Ще изпадне във възторг, като види всичко това!

— Вярваш ли? — извика тя, като отправи към него сияещ поглед.

Вместо да отговори, той излезе, вдигнал нагоре и размахал наляво и надясно ръце, като щракаше с пръсти. После започна да се кълчи, сякаш се подчиняваше на ритъма на някакъв вътрешен там-там.

— Облечи се! — каза той. — Ще те заведа в едно екстра нощно заведение!

— Не — каза тя.

— Защо? Неприятно ли ще ти бъде да излезеш с мен?

— Съвсем не!

— Или защото не обичаш да танцуваш?

— Да допуснем, че е заради това!

— Защото винаги си танцувала с жалки риби! Аз танцувам хубаво!

— Зная.

Той сложи ръка върху рамото й:

— Слушай, Франсоаз, трябва да се измъкнеш от твоите мебели, от твоите бои! Ако не искаш да танцуваме, хайде на кино! Дават страшен каубойски филм в „Шанз-Елизе“. Каня те.

— В „Шанз-Елизе“? — попита тя. — Скъпо е.

— Аз съм паралия! Погледни!

Той извади от джоба си една банкнота от петдесет франка и я потърка по носа на Франсоаз.

— Откъде ги имаш? — попита тя.

— Спечелени с пот на челото, като подложих вчера мутрата си за рекламни снимки. Поколението на гроздовия сок! Красота, здраве, благоденствие!… Но това е само началото. Идната седмица ще позирам за един фотороман. Страшно добре се плаща тая работа! Откриха ме у Клебер Бодри. Изглежда, че съм тип на млад романтичен герой! Ще ме видят по страниците на „Нежен поглед“.

— Няма да правиш това, Никола̀! — каза Франсоаз, внезапно разтревожена.

— Защо не?

Тя го погледна прямо в очите:

— Защото… защото е недостойно за тебе.

Настъпи мълчание.

— Недостойно за мене? — повтори тихо Никола̀.

— Лицето му стана сериозно. Очите му потъмняха, сякаш бе съсредоточил цялото си внимание вътре в себе си. След дълго мълчание той каза:

— Значи ще отидем на кино?

Тя прие. Всеки изтича в стаята си, за да се преоблече. Франсоаз се приготви първа.