Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 108

Сребърен прах се беше полепил като запетайки по челото и ръцете му. Той се смееше. Франсоаз реши, че разводът между баща му и Карол съвсем не го засяга и започна да диша по-свободно. Фактът, че Филип е намерил сили да се разведе с Карол, я изпълваше с радост. Мислеше си, че това е така не поради утоляването на омразата й към мащехата, а от чувство на уважение към баща й. Тя започваше да вижда едно нормално бъдеще за него и за цялото семейство. Ще се ожени отново може би. Всяка друга жена ще го направи по-щастлив, отколкото Карол.

При тях отидоха Никола̀ и Лоран, изпоцапани с боя като индианци по време на война.

— Като че ли съм боядисвал тавана на Сикстинската капела — каза Лоран. — Много мръсна работа!

Тъй като бе около седем часът, екипът се прехвърли в кухнята, за да се измие и утоли жаждата си. Подаваха си от ръка в ръка почернелия сапун и бутилката с плодов сок. Никола̀ и Даниел бяха отворили една бутилка с червено вино и я пресушаваха, като се чукаха при всяка чаша. Позвъни се.

— Трябва да е Жилбер — каза Жан-Марк. — Бях му казал да мине да ме вземе.

Никола̀ изтича да отвори и се върна с едно момче, слабо и русо, с нежни черти, с нещо сребристо и крехко в израза на лицето. След като го представи, Жан-Марк каза:

— Преди десет минути щеше да ни видиш в бои от главата до петите!

— Ако знаех, щях да дойда да ви помагам! — каза Жилбер.

— Но може би е вече много късно?

— Много късно? — каза Никола̀ с комично възмущение.

— Не се ли вижда, че всичко сме свършили?

Франсоаз разведе Жилбер из помещенията. Той се възхити на всичко с голяма любезност. После, върнал се в кухнята, погледна към Жан-Марк въпросително.

— Да, трябва да тръгваме — каза Жан-Марк.

Франсоаз се опита да ги задържи. Но те много бързаха за някакъв сензационен филм от 1925 година в един киноклуб.

След малко Даниел и Дани се разтревожиха, че са закъснели, трябвало да се приберат вкъщи, защото родителите на Дани щели да вечерят навън и нямало кой да гледа Кристин. Лоран, какъвто си беше благороден и тромав, накрая склони да прекара вечерта вкъщи със сестра си и зет си: ще гледат телевизия или, ако програмата е скучна, ще играят на карти.

Изведнъж Франсоаз се намери сама с Никола̀ сред тишината и безредието. Тя изми чашите, нареди ги в бюфета. „Логично — мислеше си тя, — би трябвало да се боядисат кухнята и банята“. Но тези две помещения можеха да се боядисат само с блажна боя и разходът би надминал сумата, която тя си бе определила. Само за стаята, кабинета и всекидневната тя трябваше да похарчи шестстотин франка за материали.

— В кухнята е достатъчно може би само да се измият стените — каза тя.

— Луда ли си? — извика Никола̀. — Ще останат петна навред. Много си е добре така твоята кухня: има старинен вид! А освен това, като я огледаш, поне си даваш сметка от контраста за работата, която е извършена в останалата част на апартамента!

— По-добре кажи, че много те мързи!

— Има и нещо такова! — призна той тържествено.

За вечеря Франсоаз приготви яйца с шунка и картофена салата. Седнаха един срещу друг в кухнята сред сандъци, купища чинии и парчета вестници. Никола̀ яде с апетит и изхруска един ментов бонбон за десерт. После запали цигара. Пушеше, като се клатушкаше по навик назад-напред, без да държи сметка за скърцането на стола. Тази чисто мъжка мания често вбесяваше Франсоаз, като гледаше да правят така и братята й. Какво удоволствие изпитваха момчетата, като се клатушкаха по този начин? Не беше ли спомен от далечното минало, когато са се люлеели на кончета?