Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 107

Франсоаз се усмихна: само ако не познаваш баща си, можеш да си въобразяваш така, че в компания с децата си той ще се утешава заради провала си в брака. Никола̀, който бе завършил белосването на корнизите, влачеше стълбата към съседната стая. Лоран го следваше.

— Какво ще правите! — попита Франсоаз.

— Ще поправяме тук-таме! — отвърна Никола̀.

След малко тя ги чу да пеят на два гласа „Песента на Софи“.

— Гадно! — изписука Дани. — Млъкнете!

Те запяха по-силно. Даниел примираше от смях. При втория куплет не можа да издържи повече и запя с тях.

— Съседите! — извика Франсоаз. — Хубава слава ще ми излезе в тази къща.

Най-после гласовете им стихнаха.

Франсоаз бе трогната, че братята й, Дани и Лоран бяха дошли тази неделя следобед, за да й помагат при боядисването на апартамента. Благодарение на тях всичко можеше да бъде готово до завръщането на Александър. От заминаването му досега тя бе получила от него само една пощенска картичка от Москва, изобразяваща храма „Василий Блажени“. С химикалка бе написано:

Прекрасно пътуване. Нямам време всичко да видя. Колко жалко! До скоро виждане. Целувки.

Александър

Този лаконизъм я ужасяваше. Нямаше ли какво друго да й каже? Ако не беше това преместване, тя щеше да бъде още по-тъжна. Обзета от грижите по настаняването, тя не искаше да мисли за нищо друго, освен за момента, в който Александър ще прекрачи прага на апартамента им. В тази нова обстановка ги очакваше много щастлив живот. Александър никога не е знаел какво значи „да си имаш дом“. След като прекара няколко минути в кабинета си, той не ще иска да излезе от него. Край на дългото застояване в бистрата, за да пише! Никола̀ също ще си има кът за работа. А тя в стаята си може да си чука на машината, без да бъде обезпокоявана, нито пък да безпокои някого. Ще трябва непременно да се даде гощавка по случай настаняването им тук. Тя вече съставяше мислено списъка на поканените. Разбира се, най-напред доброволните работници. Спомни си, че на улица „Бак“ сама бе извършила всичко! Наистина там помещението бе малко. С поглед обходи сегашното си жилище, боядисано в бледи тонове. Антрето, голямата стая и спалнята бяха в ясножълт цвят, кабинетът — в светлокафяво. В момента преди боядисването тя си бе спомнила съветите на леля Маду: „Не трябва да се мисли, че така наречените тъмни бои помрачават къщата. Ако ги подбереш добре и ги освежиш тук-там с някоя светла линия, ще получиш един блестящ и оригинален ефект“. Наистина боята, размазана от неопитни ръце, не беше навсякъде напластена равномерно: таваните бяха само почистени от праха; но всичко това трябваше да се огледа съвсем отблизо, за да се открият тия несъвършенства. Дани, облечена в стар панталон и вълнена блуза, размаха една полупроскубана четка и каза:

— Свърших, за щастие! Боята не ме иска вече!

После, като се приближи до Франсоаз, тя въздъхна:

— Колко хубаво ще бъде в твоя дом!

— Да — каза Жан-Марк. — Много удачно избра тези тъмни цветове! Белите тавани ще подчертаят красотата им. Видя ли какво направих с бойлера? Не е вече отоплителен уред, а бижутерско изделие, най-хубавото украшение в тоя дом!