Читать «Възпоминание за чуждите нрави в София. Дон Жуан» онлайн - страница 2

— Ба, защо — отговори А. — Ний би желали да знаем мнението ви, за да се ориентираме и [да] ориентираме и другите.

— Тука хората са доста диви и доста егоисти за да вземат во внимание резоните ти.

— Но — рече А., — това още не е резон за неудоволствието ти. Ти трябва да имаш други погледи, цели и намерения, инак как да не пожалиш днешното си положение.

— Аз вече нищо не жаля — отговори Г., — освен дома си.

— Да вярваме ли?

— Ваша воля.

— Добре — попита Х., — ама сами ли искате да ни оставите, или с нея?

Това неочаквано попитвание на Х. бе злобно. Г. се изчерви като варен рак и отговори ядосано:

— Господа, какви са тия шеги от вас?

А. побутна Х. да мълчи и да ни закача Г.

— Казват — продума Х. като на зло на приятеля си, — тя е от добър род и до най-горна степен благовъзпитана, честна и нравствена.

— Не разумявам за какво говориш това — отговори Г.

При тия думи тий бяха стигнали до парка. Тук Г. изненадейно си обърна гърба и след едно сухо „сбогом“ изчезна в градината. Х. го погледа, доде се скри, и се изкикоти с глас.

— Знаеш каква фантазия ми дойде? — рече той на А. — Ха да идем на отсрещната табия.

А погледна на слънцето и издума:

— Има още време, придружавам те.

След това и двамата другари кривнаха и се упътиха надясно в полето. В това време отдире им изгърмя един файтон и се спря. А. и Х. се обърнаха да видят кой пристигваше в парка.

Една млада госпожа слезе набързо от колата, подаде нещо на файтонджията и изчезна в парка.

— Видиш ли, убеждаваш ли се сега? — рече Х. на А. — Тий и двамата се връщат от рандевуто си.

— Да не е случайност? — отговори А. — Толкова рано рандеву, сред бял ден, и толкова далеч?

— Денят не бърка нищо, а разстоянието — още по-малко: влюбените и морето прегазват.

— И ти вярваш, че Г. е влюбен? Аз по-скоро ще отдам тая слабост на нея. Сетне кой е той и коя е тя, та да се потеглят с толкова взаимност?

— Казваш така, но любовта не гледа на потеклото, не дири генеалогии — отговори Х. — Нейният разчет е от друга боя. Искрената, платоническата е мъдра, въздържана и умерена, лицемерната, плътската — нагла. Но все пак човек, особито като него, не вярвам да я излъже.

— Кой кого лъже или ще излъже, не се знае засега навярно. Аз като човек ще кажа, че той по-скоро ще я излъже, отколкото тя него, ако и да е жена и по-способна да излъже едного млада глупеца.

— Това би било шарлатанство от негова страна.

— Както и развратна податливост от нейна. Какво си се разцапнал ти днес в устата и ме въвеждаш в мисъл да те сметна за озлобен против тях.

— Смятай ме какъвто щеш, аз ще ти кажа: не видя нищо платоническо в отношенията на тия две земни твари.

— Кой ти говори за платонизъм! Но ти си зле настроен против невинната може би.

— Ох, невинната! — извика Х. — Ако бяха всичките хора такива невинни, па и ний с тебе, то не останало би освен да се кръстим един на други при срещанието.

— Ти все една я караш и като че мяркаш на някое тяхно престъпно сношение.

— Знаем се и положението им не е тайна за никого. Тайната на нощта стана явна през деня.

— Трябва да си много развален в мислите — рече А., — за да допущаш да се разиграва дотам въображението ти.