Читать «Възпоминание за чуждите нрави в София. Дон Жуан» онлайн - страница 6

Васил Попович

Оттогава всичко се умълча в София. За Г. все се почуваше още где се намира, но за нея много време се бе изминало, догдето пристигне известието, че Г. я напуснал и тя се задоволила с подправената си младост и със скъпоценния подарък, който й предоставил Г., но който тя от срам не можела да покаже на света, да го носи на ръцете си, да го милва и цалува с устните си явно. Тя и съвестта не я бияла вече. А за българите, не щеше и да слуша, за необразованите българи, на които биографиите знаеше наизуст и обичаше да ги излага повече отколкото таеше своите собствени маскарлъци в столицата им и пред очите им.

Предчувствието и предсказанието на Х. се изпълниха буквално. А. благоговееше пред него.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Николай Аретов

Публикация

Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7385]

Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00