Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 4

— Ами аз…

— Играе, играе — отвърна вместо него Махоуни и дръпна езичето на кутийка бира, която извади от охладителя.

— Анди не може да дойде, затова ви предлагам да го заместите на предните девет дупки — продължи Хатауей. — Ще се качите при мен и докато играем, аз ще ви разкажа за какво става въпрос.

Това означаваше, че главнокомандващият не иска да се лиши от удоволствието на играта независимо от специалната задача, която се готви да му възложи.

— Не съм в подходящо облекло — отбеляза Демарко и плъзна длан по току-що изгладения си костюм, бяла риза и една от любимите си вратовръзки. — А и нямам стикове — добави той, макар да си даваше сметка, че ще го освободят само ако представи документ за трайна инвалидност вследствие на детски паралич.

— Сваляш сакото, и толкоз — изръмжа Махоуни. — Това не е футбол, а най-обикновен голф, по дяволите. Ще използваш стиковете на Франк. Хайде, тръгваме!

Лош късмет, въздъхна Демарко. На тези тук изобщо не им пукаше за чисто новите мокасини, които му струваха цели сто и петдесет долара, при това на разпродажба!

— Звучи ми добре — кимна той, свали вратовръзката и внимателно я пусна във вътрешния джоб на сакото си. После съблече самото сако и го постави в малкия багажник на количката за голф. Миг по-късно Махоуни тръсна отгоре му охладителя с бирата.

На стартовата площадка го представиха на сенатор Фарис, почти двуметров гигант с жилаво тяло и здрави ръце, които все още бяха способни да изтръгнат топката от ръцете на противника. Навремето го бяха използвали именно като такъв — защитник, способен да обезвреди и най-голямата звезда на противника. Любимият му прийом беше лакът в ребрата при борбата за топката. Косата му беше тъмна и късо подстригана, с малка кръгла плешивина на темето. Имаше големи уши и гърбав нос, а изражението на лицето му беше прекалено мрачно за една приятелска игра на голф.

Хатауей го уведоми, че Демарко ще заеме мястото на Банкс, който е служебно възпрепятстван.

— Хубаво — кимна Фарис. — И без това исках да съм в двойка с Махоуни, за да го държа под око.

— Кой е пръв? — попита председателят, без да обръща внимание на забележката му.

— Говоря сериозно, Махоуни — тежко го изгледа Фарис. — Днес ще играем по правилата. Без тарикатски номера и без никакви, повтарям, никакви удари под кръста!

— Аха, значи още не си забравил как ти сритах задника миналия път — отбеляза Махоуни.

— Никакъв задник не си ми сритал! — гневно изрева Фарис, след което инстинктивно се огледа и понижи глас: — Победи само с един нещастен удар, при това като премести топката на удобно за теб място пред десета дупка!

— Пълни глупости! — отсече Махоуни. — Я си стегни кльощавия задник и се подготви за първия удар!

Всемогъщи боже, ужаси се Демарко. Нима тези хора управляват страната?!

Началният удар на Фарис изпрати топката в лявата част на феъруея, на около двеста метра от старта. Този на Махоуни попадна също вляво, но малко по-далеч. Лишен от тяхната сила и маса, Хатауей изпрати топката значително по-точно — някъде на около сто и петдесет метра, и то в центъра на терена. Сякаш беше използвал управляем снаряд.