Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 3

Хатауей внимателно огледа Демарко. Вероятно се питаше какво прави на игрището за голф този заплашително изглеждащ човек с лошо скроен костюм. Демарко беше над метър и осемдесет, с широки рамене, силни ръце и издути гърди. Беше привлекателен мъж с гъста тъмна коса, прав нос, трапчинка на масивната брадичка и яркосини очи. Но изглеждаше малко по-груб, отколкото беше всъщност. Един от приятелите му беше отбелязал, че прилича на герой от „Семейство Сопрано“ — от онези, които стоят зад Тони, докато той размахва бухалката. Сравнение, което изобщо не му хареса.

Главнокомандващият му кимна и подхвърли към Махоуни:

— Ал е на паркинга и говори по джиесема си. Ще ни чака на старта. Но Анди няма да дойде. Секретарката му се обади, възникнала спешна ситуация. Хванали са двама саудитци в момента, в който пресичали канадската граница край Бъфало. — Остави охладителя до количката и добави: — За нищо на света не бих приел работата на Анди.

Демарко разбра, че става въпрос за генерал Андрю Банкс, министър на вътрешната сигурност.

Махоуни нанесе удар и топката покорно влезе в дупката.

— Йес! — доволно възкликна той и махна със стика си към Демарко. — Франк, това е Джо Демарко, за когото ти говорих.

Хатауей протегна малката си твърда длан.

— Джон ми каза, че изпълнявате специални задачи за Конгреса.

— Точно така, сър — отвърна Демарко.

Джон беше Джон Фицпатрик Махоуни, председател на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, към когото беше прикрепен Демарко, разбира се, без никакви документални доказателства за това сътрудничество. По-младият мъж разполагаше с малък кабинет в приземието на Капитолия и работата му беше да изпълнява онези задачи, които председателят предпочиташе да не възлага на официалните си сътрудници. Беше му приятно да се мисли за личен представител на Махоуни при изпълнението на деликатни операции, но „момче за специални поръчки“ беше по-близо до истината.

— Ето го и Ал — промърмори Махоуни и кимна към количката за голф, управлявана от дългуч, чиято глава почти опираше в брезентовия покрив. Демарко разпозна и него: Албърт Фарис — прочутия преди години нападател на „Портланд Трейл Блейзърс“, а днес старши сенатор от Орегон.

Четирима мъже, събрали се за игра на голф. Но фактът, че се провеждаше в средата на седмицата и въпросните четирима мъже заемаха високи постове в управлението на страната: сенатор, председател на Камарата, министър на вътрешната сигурност и главнокомандващ Военноморския флот, означаваше само едно — причината за тази сбирка едва ли бе голфът. Разбира се, обратното също беше възможно — просто да са луди по този спорт и да са решили да направят една игра. Знае ли човек?

— Играете ли голф, Джо? — попита Хатауей.