Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 6

Е, сега вече нещата започваха да се изясняват. Хатауей не вярва на племенника си. В случай че заповяда официално разследване по сигнал на роднина и този сигнал излезе фалшив, той ще изпадне в много неудобно положение.

— Разбирам — промърмори Демарко.

— Провери нещата тихичко и нищо повече, окей? — погледна го с облекчение главнокомандващият. — Срещни се с племенника ми, поговори с хората, които обвинява. Ако нещата се потвърдят, аз ще разполагам с информация от независим източник — в случая Конгреса, след което спокойно ще заповядам официално разследване.

— Добре — кимна Демарко, макар че едва ли имаше право на избор.

На шеста дупка топките на Махоуни и неговата се оказаха на приблизително еднакви позиции, на двайсетина метра една от друга. Фарис беше от другата страна и търсеше топката си, силно приведен напред. А Хатауей, както обикновено, беше заел позиция точно в средата.

Махоуни сведе поглед към топката си, скрита зад малко дръвче, после извъртя глава по посока на Фарис.

— Я ела за малко — подвикна на Демарко той.

— Хей, Махоуни! — изрева зад гърба му Фарис. — Какво, по дяволите, правиш там?

Демарко се обърна да го погледне, а когато отново застана с лице към Махоуни, топката му вече не беше зад дръвчето. Шефът му го беше използвал за параван.

— Какво направи тоя тип, Демарко? — изрева Фарис. — Изрита си топката, нали?

— Не, сър.

— Не смей да ме лъжеш, Демарко! Аз съм сенатор на Съединените щати, докато онзи дебел мръсник до теб е само конгресмен! Кажи ми истината, синко. Той си премести топката, нали?

— Стига глупости! — намеси се Махоуни. — Ще играем ли или не? А ти, Фарис, пак си доста далеч от дупката!

На практика топката на Фарис се намираше на около два метра от дупката и той се обърна, за да подбере подходящия стик.

— Франк, залагам една бира, че Фарис ще я вкара с два удара — ухили се председателят. — И ще се схване точно както при онзи свободен удар на плейофите в Чикаго!

Лицето на сенатора почервеня, но той не каза нищо. Зае позиция над топката, нагласи крака и си пое въздух. Ударът му беше добър, но малко по-силен от необходимото. Топката се плъзна по ръба на дупката, подскочи и спря на половин метър от нея. Фарис разкриви устни в беззвучно проклятие и хвърли сърдит поглед по посока на Махоуни, който бършеше главата на стика си с изцапана кърпа и мълчаливо се подсмихваше.

След деветата дупка прекратиха играта и се насочиха към ниската постройка на клуба. Демарко измъкна смачканото си сако от багажника на количката. Ризата му беше прогизнала от пот, по маншетите на панталоните му имаше зеленикави петна, а новите му мокасини бяха смачкани и пълни с пясък.

— Ще ви се обадя в момента, в който науча нещо, сър — каза той, докато се опитваше да приглади сакото си с длан.