Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 5

Това не беше хубаво.

Демарко избра един стик от торбата на Хатауей и направи два пробни замаха. Твърде малка за дланта му, дръжката не беше много удобна.

— Не съм играл поне от два месеца — извинително промърмори той.

— Давай, давай — нетърпеливо го пришпори Махоуни. — Удряй и не му мисли!

Демарко заподозря, че председателят нарочно насилва играта, за да победи Фарис. А по принцип той никога не бързаше. Никога. Вършеше си работата с темпото, което му беше най-удобно. Срещите за човек на неговото ниво започваха тогава, когато самият той реши да се появи.

Стикът изсвистя във въздуха. Получи се добър контакт. Почувства добре силата на удара. Звукът също беше добър. Но топката отиде толкова вдясно, че се прехвърли в съседния феъруей.

— За бога, Джо! — оплака се Махоуни. — Ако играеш по този начин, цял ден ще си останем тук!

Хатауей подкара количката в посоката, в която беше изчезнала топката на Демарко.

— Става въпрос за племенника ми — започна той. — Момчето на сестра ми. Той е инженер и работи във военна корабостроителница. Убеден е, че част от колегите му се занимават с измами.

— Какви измами?

— Не ми стана много ясно. Нещо свързано с фалшиви проучвания, за които екипът получава допълнителни държавни средства. Дейв, племенникът ми, направил опит да предупреди началството, но сестра ми твърди, че никой не му обърнал внимание. Обади ми се бясна, настояваше да направя нещо. Къде отиде проклетата ти топка, Джо? Май е някъде между онези дървета…

При следващия удар Демарко перна топката в горната част и тя прелетя само двайсетина метра. Проблемът беше в стиковете на Хатауей, които бяха прекалено малки. Едва при третия опит топката му попадна на правилния феъруей.

— Както и да е — продължи Хатауей, когато отново седнаха в количката. — Искам да провериш за какво става въпрос и да ми съобщиш дали момчето наистина е надушило нещо. Джон ми каза, че много те бива в тая работа, а аз си мисля, че случаят не е нищо особено…

— Наистина съм имал работа с източване на средства, но…

— Какво, Джо?

— Защо просто не възложите проверката на някой от своите подчинени?

Преди Хатауей да отговори, настана някаква суматоха. Фарис крещеше нещо, насочил дълъг показалец в краката на Махоуни. По всяка вероятност председателят беше обявил, че топката му лежи на бетонната пътека за количките — факт, който му даваше право да я премести. А Фарис очевидно го оспорваше.

— Исусе! — поклати глава Хатауей. — Двамата са толкова разгорещени, че ми развалят удоволствието от играта. Но според мен Махоуни наистина нарушава правилата.

Не думай, помисли си Демарко.

— Попита ме защо не възложа задачата на някой от подчинените си — продължи партньорът му. — Проблемът е, че аз съм главнокомандващ Военноморския флот, Джо. Ако накарам хората си да направят дискретна проверка, само два часа по-късно в корабостроителницата ще се появят двайсетина агенти на Служба разследвания към Военноморския флот и ще започнат да разпитват къде когото сварят. Не искам да предизвиквам подобна суматоха на базата на едно телефонно обаждане от сестра ми. Но честно казано, има и нещо друго… — Хатауей извърна глава, сякаш изпитваше неудобство от истината. — Сестра ми, а също и момчето й, има известна склонност към… хм… Драматизъм.