Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 38

— Няма за какво да се извиняваш, защото наистина е ужасно женище — въздъхна Демарко. — Най-ужасното и най-отраканото, което познавам. Колко ти дължа?

Подобно на Демарко Ема също беше разпитала местните за хубав ресторант. Бяха я насочили към „Дайс Инлет“, разположен на живописно заливче. Демарко беше принуден да признае, че тук е дори по-хубаво от мястото, на което беше вечерял с Даян, но в момента, в който партньорката му прекрачи прага, на лицето й се изписа гримаса.

— Мирише на цигари! — подуши въздуха тя. — Мислех, че пушенето в този щат е обявено извън закона!

Извън закона!? Прозвуча така, сякаш пушенето беше углавно престъпление. Самият Демарко не подуши нищо, но деликатният нос на Ема явно бе уловил някоя самотна и незаконна никотинова молекула, замърсяваща атмосферата в близост до входната врата.

— Може би ще ти предложат противогаз — предположи той.

Забележката му предизвика леко повдигане на вежди, но тя милостиво му спести лекцията за смъртоносния ефект на цигарения дим. Вместо това Ема поиска маса на терасата, където лекият ветрец със сигурност щеше да осигури чистотата на въздуха, от която се нуждаеха дробовете й. А Демарко хареса гледката, която се разкриваше оттам. Беше чувал, че в заливчетата около Пюджит Саунд понякога навлизат китове орка, и точно това му се искаше да види в момента: огромен кит, изскочил високо над водата.

Келнерът — хлапак с гаменски вид с табелка НЕЙТАН на ревера, ги попита какво ще пият. В отговор Ема направи описание на съвършения коктейл водка мартини, как трябва да бъде приготвен и точната пропорция на съставките. Хлапакът усърдно кимаше, но в бележника му се появи само безличното „в. мартини“. Горкото хлапе, помисли си Демарко. Още не знае, че цяла вечер ще тича до бара и обратно с коктейли в ръце.

— За вас, сър? — обърна се към него Нейтан.

— Ами… И аз ще пия едно мартини. Направете го като нейното.

— Добър избор, сър.

Момчето се обърна да си върви, но Демарко подвикна след него:

— Хей, тук има ли орка?

— Орка ли? — с недоумение го погледна онзи.

— Да. Наричат ги още китове убийци. Големи и черни, с бели петна.

— Знам какво е орка, сър. Но те рядко се появяват толкова близо до брега. — Забелязал разочарованието на Демарко, Нейтан побърза да добави: — В замяна на това можете да видите скачаща над водата сьомга, която е често явление. А това там е орлово гнездо… Виждате ли го? На голямото дърво вляво от къщата с червения покрив…

Демарко се обърна в указаната посока, но не видя нищо освен клони на фона на потъмняващото небе. Орлово гнездо, много важно, помисли си той, но кимна и рече:

— Да, да. Страхотно.

Коктейлите пристигнаха. За огромно учудване на Демарко Ема обяви, че нейният е точно както трябва, след което му разказа за разговора си със следователя от ВРУ.

— И сега какво? — попита той.

— След като Бил Смит не иска да ни помогне, ще трябва да си помогнем сами.

— Точно това очаквах да кажеш — направи гримаса Демарко.