Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 40

Край една от стените имаше стара кухненска маса с пластмасов плот, над която беше окачена дъска с инструменти. Върху плота беше закрепено малко менгеме — от онези, които рибарите използват да връзват мухите. Над нея беше закрепена лупа с подвижно рамо, под която се виждаше почти завършен модел на четиримачтова бойна шхуна. Оставаше да се боядисат само някои дребни детайли. Демарко си представи как Кармоди слиза тук всяка вечер, навежда се над масата и работи върху модела под слабата светлина на лампата. Представа за самотен човек, който убива времето, а не за човек, отдаден на своето хоби.

Ема се изправи в средата на помещението и се огледа, явно чудейки се откъде да започне. Демарко дръпна кучето към масата с намерението да разгледа макета по-отблизо. Безброй миниатюрни компоненти, тънки въжета, рудани и кнехтове, сглобени без дори следа от лепило. Неволно се запита дали би могъл да прояви търпението, необходимо за тази работа, после кучето изведнъж нададе оглушителен лай и дръпна каишката към някаква кутия за обувки под масата.

— Исусе! — стресна се той. — Млъквай, за бога! Веднага млъквай!

Изненада се, че шепне, защото този лай положително се чуваше на километър.

Ема се приближи, потупа звяра по главата и нежно рече:

— Добро момиче, браво на теб! Добро момиче!

Извади от джоба си пакетче с кучешка храна и го тикна под муцуната на звяра. Защо ли успокоителното е в нейния джоб, а не в моя? — запита се Демарко. Кучето моментално се укроти, но продължаваше да тика муцуната си в кутията.

Ема невъзмутимо отмести главата му, издърпа кутията и я вдигна на масата. Капакът беше залепен с прозрачно тиксо. След като я огледа от всички страни, партньорката му сви рамене и протегна ръка към ножчето със сменяеми остриета на масата.

— Какво правиш? — тревожно подвикна Демарко. — Може да е бомба!

— Виж праха по капака — отвърна Ема. — Престояла е доста време под масата.

— И какво от това? Има голяма вероятност отвътре да изскочи високочувствителен експлозив!

Ема поклати глава, внимателно сряза лепенките и вдигна капака.

— По дяволите!

Демарко пристъпи и надникна в кутията. На дъното й лежаха воден пистолет, две автомобилчета от колекцията „Мачбокс“ и йо-йо. Останалата част беше запълнена от десетина увеселителни ракети във формата на миниатюрни бутилчици.

* * *

Претърсването на къщата на Мълърин им отне два пъти повече време. Тя не беше по-голяма от къщата на Кармоди, но тоя тип се оказа мърляч и вехтошар. Мазето му беше задръстено от кашони, сандъци и всевъзможни бидони. На всичкото отгоре имаше и гараж, до такава степен пълен с боклуци, че вътре изобщо не можеше да влезе кола. Дори Ема, която никога не се предаваше, бе принудена да признае, че за пълното претърсване на този дом ще им трябват минимум две денонощия. Но те разполагаха само с четири часа.