Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 39

16

Ема се зае с ключалката на задната врата.

За щастие дворът на Фил Кармоди беше опасан с висока ограда. Ако никой не ги е видял как се промъкват през задната портичка, вероятно всичко щеше да е наред. Разбира се, в случай че домакинът не се върне, докато са тук, ако къщата няма алармена инсталация и ако някой от съседите не види през прозорците как тършуват из жилището на Кармоди. Демарко вече се виждаше с ръце на гърба, оковани в белезници. Съвсем ясно си представи как някое ченге навежда главата му, за да го вкара в патрулната кола.

После кучето започна да скимти. Сякаш беше гладно или имаше естествени нужди.

Преди малко, зърнал едрата немска овчарка на задната седалка на Ема, Демарко инстинктивно се дръпна назад. Не си падаше по кучета, беше се наслушал на истории за питбули, отхапали човешки крайници. А тази овчарка беше наистина огромна. Докато пътуваха насам, песът беше проточил муцуна през задния прозорец, но Демарко ясно си представяше как го захапва за главата, решил, че косата му наподобява заешка козина.

— Млък! — просъска на кучето той. Разбира се, то не му обърна внимание и продължи да издава скимтящите звуци. Понечи да го дръпне за каишката, но се отказа, за да не го ядоса. — Млък! — повтори той, после се обърна към Ема. — Не можа ли да вземеш някаква машинка за тая работа? Нали правят такива машинки?

— Готово — рече Ема, бутна вратата и промърмори: — Доброто куче е по-надеждно и по-бързо от машинките. Хайде, влизай. Започваме от втория етаж и вървим надолу.

— Ще спуснем ли щорите?

— Не — отвърна Ема и пое нагоре по стълбите.

Кармоди беше взел къщата под наем, най-вероятно с обзавеждането. Имаше всичко, но си личеше, че е само временно жилище. Не се усещаше личният вкус, нямаше семейни снимки, липсваха сувенири от миналото. Беше просто място, на което човек спи и се храни, но нищо повече.

На втория етаж имаше две малки спални и баня. Ема започна да отваря гардеробите и да издърпва чекмеджетата, а Демарко разходи кучето, оставяйки го да души на воля. То престана да скимти и по всичко личеше, че се забавлява добре. Дано не вдигне крак да си маркира територията, помисли си Демарко.

Огледът на втория етаж приключи за четирийсет минути и те слязоха долу. Ема работеше с изключително старание. Кухнята отне много време, защото тя извади съдържанието на фризера и започна да отваря разни кутии. Демарко остана изненадан от факта, че песът не обърна никакво внимание на останките от пържолата, която Ема пльосна върху плота. Добре дресирана гад, принуди се да признае той.

После погледна часовника си. Бяха в къщата вече час и половина.

— Да вървим в мазето — подкани го Ема.

— А това? — попита той и кимна с брадичка към храната на плота. — Няма ли да го прибереш обратно?

— Няма смисъл. И без това ще разбере, че сме били тук.

Демарко беше обзет от мрачното предчувствие, че огледът на мазето ще продължи вечно. Повечето хора трупат там кашони и боклуци, които ги мързи да сортират или изхвърлят. Но се оказа, че мазето на Фил Кармоди е почти празно. Бойлерът и отоплителната инсталация заемаха почти половината от пространството, а в центъра имаше щанга и дървена скамейка за физически упражнения. Хвърлил поглед на дисковете, Демарко установи, че наемателят вдига около сто и петдесет кила от легнало положение.