Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 36

— Доста рязка промяна в кариерата — отбеляза замислено Ема. — Бодигардът в Хонконг изведнъж става консултант в САЩ. Не мога да не си задам въпроса защо не е заминал за Тайланд заедно с охранителната фирма, в която е работел.

— Нямам отговор — призна Питърсън.

Ема му благодари и понечи да затвори, но последните му думи я спряха.

— Тоя Кармоди е умно копеле, Ема — каза той. — Изключително опасен, ако е преминал на страната на лошите. Доколкото разбирам, ти си сама там. Внимавай много, моля те!

Тя остави слушалката и отправи поглед към картината, окачена на стената срещу леглото. Беше маслен пейзаж на връх Рейниър, извисил се заплашително над пурпурни облаци. Някъде трябва да има галерия за грозно изкуство, дълбоко въздъхна тя. От която със сигурност пазаруват всички мотели в страната.

Остана неподвижна известно време, после проведе още един кратък разговор и набра номера на Демарко. Никой не вдигна. Къде се е запилял, да го вземат дяволите?

— Я ми кажи, как стана така, че започна работа в Конгреса? — попита Даян Карлучи.

Демарко си беше направил труда да поразпита за някое добро място за вечеря и няколко души единодушно му препоръчаха ресторанта в градчето Уинслоу на остров Бейнбридж. Цените му се сториха височки за толкова малко градче, но това изобщо не го смути. Гледката беше добра, храната също, а Даян Карлучи се оказа изключително приятна компания. Между двамата не се създаде обичайното неудобство при всяка първа среща и поне до този момент не се напъваха да намерят тема за разговор.

Демарко се поколеба за момент, после попита:

— Предполагам, чувала си за баща ми, нали?

Даян Карлучи кимна.

— Е, благодарение на репутацията му не ми беше лесно да си намеря работа, след като завърших юридическия факултет. Фирмите не горяха от желание да наемат сина на човек, работил за мафията и изкарвал препитанието си с убийства.

— Мога да си представя — промълви Даян, поколеба се за миг и добави: — Знаеш ли, веднъж го срещнах. Хареса ми…

— Да, той беше приятен човек — кимна Демарко. — И добър баща. Не случи само с професията…

— И тъй, как стана така, че се озова в Конгреса? — повтори въпроса си Даян.

— Благодарение на кръстницата ми, леля Кони, която беше много близка с мама. На младини беше работила във Вашингтон и имала връзка с някакъв влиятелен човек. Тя поговори с него и аз получих предложение за работа.

Това си беше чистата истина. Не цялата, разбира се, но истина.

— А ти? — направи опит да смени темата той. — Как стана така, че…

— Още не сме свършили с теб — прекъсна го тя. — Чух, че си бил женен…

— Е, сега съм разведен.

— И това чух. Тя те напуснала заради…

— Братовчед ми.

— Онзи, който работи в…

— Същият. Още ли не сте го арестували?

Даян Карлучи се разсмя. Имаше прекрасен смях.

— Сега вече можем ли да поговорим за теб? — попита Демарко.