Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 35

— Какво се е случило?

— Нищо. По онова време е бил на двайсет и четири, но вече имал шест години служба на атомна подводница. Писнало му и решил да стане тюлен. Командването не било доволно от това решение, но той заплашил, че ако не бъде преместен, ще напусне. Бил толкова добър, че не искали да го изпуснат. Но и тюлените го харесали — млад здравеняк с отлична техническа подготовка, истински кандидат мечта.

— Как се е представил като тюлен?

— Великолепно, чак до самото си напускане. Той е от хората, чиито медали стоят заключени в държавен трезор, защото не може да разкаже срещу какво ги е получил. Точно като теб, Ема…

Тя пренебрегна комплимента и продължи с въпросите.

— Какво го е накарало да напусне?

— Изпълнявал някаква, хм, мисия… Станало напечено, един от тюлените бил убит, а вината за това хвърлили върху Кармоди.

Ема остана с чувството, че бившият й колега чете от някакъв секретен доклад и съвсем не й казва всичко.

— Изплюй камъчето, Питърсън! — подкани го тя. — Каква мисия, какво е направил Кармоди?

— Съжалявам, Ема, не мога. В най-общи линии Кармоди взел погрешно решение в разгара на ожесточена престрелка. Толкоз. Попадала си в подобни ситуации и знаеш за какво става въпрос. Кармоди се оказал в ролята на нещастника, който поема вината.

— Изритали ли са го от тюлените?

— Не. Все пак бил истинска звезда. Вписали черна точка в досието му и решили да го изпратят на опреснителен курс — все едно приятелско перване през пръстите. Ама той ги изпреварил и напуснал.

— Значи е напуснал флота гневен и огорчен, така ли?

— Това го няма в документите. Като причина за напускането си е посочил желание да започне работа в частния сектор. Може и да е бил огорчен, но нищо не сочи за такова нещо. В смисъл че в досието липсват негови жалби до командването, няма искане за официално разследване. По всичко личи, че след шест години му е дошло до гуша да рискува кожата си срещу минимално заплащане. Бил готов да се махне.

— Знаеш ли с какво се е занимавал, след като е напуснал тюлените?

— Бегло. Не разполагам с подробности, но около седем години е бил в Хонконг. Напуска флота през 96-а, около година се мотае из Европа, след което постъпва на работа в някаква ядрена централа в околностите на Толедо. През 98-а напуска, вероятно защото работата му е била сходна с тази на атомните подводници. Установява се в Хонконг, където постъпва в охранителна фирма, чиито клиенти са едри риби и техните семейства. Не знам дали е бил бодигард, или някакъв консултант по сигурността, но с този стаж при тюлените спокойно би могъл да съвместява и двете длъжности. През 2003 година фирмата му се премества в Тайланд. Това става шест години след като Хонконг е върнат на китайците. Вероятно защото комунистическото правителство в Пекин направи труден живота на частните предприемачи в Хонконг. Работата е там, че не разполагаме с информация за дейността на Кармоди след преместването на фирмата. Той остава в Хонконг, след което изведнъж се появява отново в Щатите и получава поръчката за реорганизация на учебния център в корабостроителницата.