Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 34

Почти трийсет години беше работила за ВРУ, но без да споделя какво й беше струвало това. Случвало й се беше да спи в планински пещери без завивки, беше оцелявала, хранейки се с корени, беше преживяла ухапването на скорпион и тежка кожна зараза от някаква екзотична гъба. Но никога не се беше оплаквала, никога не беше изпитвала самосъжаление. А сега, въпреки огромните трудности в миналото, изпадаше в депресия от факта, че налягането на водата в мотела е слабо и са й нужни цели пет минути под душа, за да отмие шампоана от късата си коса.

Телефонът до леглото иззвъня.

— Ало — рече в слушалката Ема.

— Обажда се Питърсън от отдел „Проучване“.

— Слушам.

— Ще започна с Нортън и Мълърин. И двамата имат дългове, а служебните им досиета са пълни със забележки — най-често закъснение за работа, неспазване на служебната йерархия, небрежно изпълнение на задълженията и прочие. Няколко месеца преди преждевременното си излизане в пенсия и двамата заливат управата с жалби: за дълго отлагано повишение, за възрастова дискриминация, за несправедливо разпределение на извънредните дежурства — обичайното скимтене на недоволните чиновници. И двамата са разведени и имат деца, които не подкрепят финансово. Неосъждани, ако не броим един акт за шофиране в нетрезво състояние на Мълърин отпреди шест години. Бих казал, че става въпрос за обикновени некадърници.

Обикновени некадърници. Ема чуваше варианти на това определение за трети път, и то изказано от различни хора. Но защо тогава ги е наел Кармоди?

— Това ли е всичко? — попита на глас тя.

— Не, проверих и банковите им сметки. Преди половин година в тях са постъпили немалки суми — по сто хиляди долара на човек. Станало е непосредствено преди да се пенсионират и да започнат работа при Кармоди.

— Произход на парите?

— Фирмата на Кармоди. Предполагам, че става въпрос за предварителен бонус.

— Ти би ли платил предварителен бонус на такива хора? — изсумтя Ема.

— Изключено.

— А Кармоди откъде е взел парите?

— При установяването си в района в началото на деветдесетте е купил къща в Сан Диего. Почти през цялото време я е давал под наем, а преди седем месеца я продава и влага парите в новата си консултантска фирма. От тях плаща на Нортън и Мълърин, но лично аз съм на мнение, че в цялата работа има нещо гнило. За къщата е получил почти три пъти повече от реалната й стойност. Купувачът е строителна компания, чиито пари не успях да проследя. Бих могъл да го направя, но ми беше напомнено, че за момента не разполагам с време.

— Възможно ли е някой да пере пари чрез тази строителна компания?

— Разбира се. Тя е голяма, развива международна дейност и получава пари от най-различни посоки. Идеално прикритие за финансиране на чужди секретни операции.

— Трябва да изясниш произхода на парите на Кармоди!

— Не мога, Ема, съжалявам. Не сега и не преди да откриеш нещо съществено.

Ема замълча за момент.

— А Кармоди?

— Коренно различна порода от Нортън и Мълърин. Започва като ядрен инженер във флота, изкарва специален курс за управление на атомни реактори в Айдахо Фолс, след което служи както на щурмови подводници, така и на стратегически. Безупречно досие. Похвали, награди, чести повишения. Решава да напусне флота в момента, в който е предложен за военната академия.