Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 24

Нортън, Мълърин и Кармоди бяха разпитани от военните следователи, от агентите на ФБР и от градската полиция. И тримата представиха алиби за времето на убийството, което беше старателно проверено. Бяха разпитани колеги и съседи на Уитфийлд, събраха се всички възможни веществени доказателства от местопрестъплението, а кварталът беше подложен на обстойна проверка от цинично настроени ченгета.

Подозренията срещу Нортън и Мълърин отпаднаха почти веднага. Установи се, че по времето на убийството те са се намирали в периметъра на корабостроителницата — факт, потвърден от двайсетина свидетели. Двамата представиха и един вид електронно алиби: при влизане и излизане от района всеки служител прекарваше магнитната си карта през четящо устройство, което отбелязваше часа, минутата и датата. Разпечатката показа кога Уитфийлд е напуснал корабостроителницата, а срещу имената на Мълърин и Нортън бе отбелязано, че са влезли в района в 7:00 ч.‍ и са го напуснали чак следобед — първият в 15:59 ч, а вторият — в 17:30 ч.‍

Макар че алибито му не беше толкова желязно като на подчинените му, Фил Кармоди също отпадна от кръга на заподозрените. Оказа се, че в часа на убийството той е закусвал в ресторант, намиращ се само на пет минути с кола от паркинга, на който Дейв Уитфийлд беше намерил смъртта си. Това означаваше, че за да го убие, Кармоди би трябвало да отсъства от ресторанта минимум петнайсет минути: пет, за да стигне до паркинга, две-три, за да използва ножа и да скрие трупа, плюс нови пет, за да се върне. Келнерката в тази част от салона беше сигурна, че клиентът не се е губил от погледа й за такъв период от време, а след това си спомни, че на два пъти по време на закуската е допълвала чашата му с кафе. След което добави, че Кармоди седял в дъното, близо до задния изход.

Както можеше да се очаква, Махоуни стовари цялата вина върху Демарко.

— Какви ги свърши, Джо? — изрева в слушалката той. — Хатауей искаше само да проверим някакъв пиклив договор, а какво стана?! Племенникът му се прости с живота си! Сигурно си оплескал нещо, Джо!

Демарко беше убеден, че не е оплескал нещата дотам, че да стане причина за убийството на Уитфийлд, но едновременно с това се чувстваше виновен, че не го потърси след разпадането на връзката. Това, което каза на ченгетата, беше чистата истина — той действително не разполагаше с факти, които свързват убийството на Уитфийлд с работата на Нортън и Мълърин. Безпокоеше го само часът на обаждането. Така или иначе, вече не можеше да напусне Бремертън, преди да открие причините за убийството на Уитфийлд.

Ема също реши да остане, макар че спокойно можеше да си тръгне. Тя беше разтревожена и от още нещо освен от убийството. Но не пожела да го сподели с Демарко.

Четирийсет и осем часа след смъртта на Дейв Уитфийлд градската полиция на Бремертън арестува човек, заподозрян в убийството му.