Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 22

Младежът почти изкозирува. Тюлените бяха богове, голямата мечта на живота му.

Пъхна кутията обратно в сака, а след това прибра и торбичката с храна.

— Приятна вечер — пожела на Нортън той, после погледна Кармоди в очите и почтително добави: — На вас също, сър.

Извървяха една пресечка в пълно мълчание. Нортън се страхуваше да отвори уста, а Кармоди стискаше зъби. Разтвори ги едва когато спряха пред колата на паркинга.

— У теб ли са?

— Аха — кимна Нортън и измъкна два ненадписани диска от задния джоб на торбестите си панталони.

— Дай ми и лаптопа — сухо заповяда Кармоди.

Нортън дръпна ципа на сака и му подаде шаха.

Кармоди го фиксира известно време, после се наведе към ухото му и просъска:

— Заради твоята глупост днес умря един човек. Познай кой ще умре при следващата ти издънка!

Кармоди стоеше в средата на стария железен мост, който носеше името Манет Бридж. Оттук до корабостроителницата имаше около километър и половина. Над сухия док светеха ярки прожектори, монтирани на високи стоманени кули. Отдалеч приличаше на стадион, на който се провежда поредният мач на електрическо осветление. С тази разлика, че тук се работеше двайсет и четири часа в денонощието.

Огледа се за евентуално приближаващи се коли, после се наведе и пусна шаха във водата под краката си. След известен размисъл се отказа от идеята да скрие лаптопа, стигнал до разумното заключение, че ако му потрябва компютър, лесно ще се сдобие с нов.

Хвана с две ръце железния парапет и погледна надолу.

Операцията навлизаше в опасна фаза и май щеше да е най-добре да бъде прекратена. Но тя едва ли щеше да се съгласи. Погледна часовника си. Време е. До срещата оставаха по-малко от два часа.

Определеното от нея място беше далеч от Бремертън, отвъд Грийн Маунтън, нагоре по път с много завои, чиято асфалтова настилка преминаваше в макадам и свършваше на малко сечище сред гъста гора. Този път му се наложи да чака по-дълго от обикновено. Тя явно имаше основание да удължи проверката си.

Когато влезе в колата и седна до него, той остана изненадан от облеклото й. Обикновено се появяваше пременена в черни джинси и черна тениска с дълъг ръкав. Но тази вечер се беше издокарала с вечерна рокля с голямо деколте, която разкриваше стройни, изящно оформени бедра. На краката й имаше елегантни обувки с високи токчета, които бяха много секси и крайно неподходящи за околния терен. Дори си беше сложила парфюм. Явно тази среща беше прекъснала или отложила някакъв официален ангажимент, въпреки че Кармоди не можеше да си я представи в подобна роля. Нямаше идея как протича всекидневието на тази жена. Винаги си я беше представял като красив вампир, който лежи в ковчега си и чака спускането на мрака.

Както обикновено тя започна без всякакво предисловие:

— А сега какво ще правиш?

— Ще чакам. Покривам се и чакам.

Тя го погледа известно време, после бавно кимна.

— Говорил ли е с някого, преди да напусне корабостроителницата?

— Не знам.

— Трябва да държиш тези глупаци изкъсо!

— Не съм ги подбирал аз! — сопна се Кармоди.