Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 25

11

Джери Брънстад, началник на полицията в Бремертън, беше мъж с добре очертано коремче, загоряло лице, набиваща се на очи боядисана черна коса и дълги бакенбарди. Истински Елвис със значка, помисли си Демарко. Синята му униформена риза беше прекалено изпъната на корема и когато вдигна показалката, краищата й изскочиха над колана. Самата показалка се насочи към бяла дъска, на която бяха описани веществените доказателства, открити у убиеца на Дейв Уитфийлд. Аудиторията му се състоеше от седем души: началника на отдел „Сигурност“ в корабостроителницата Ричард Милър, двама агенти на ФБР, двама от Служба разследвания към ВМС, Ема и Демарко. Последните двама бяха включени едва след спешното телефонно обаждане от канцеларията на председателя.

Според полицейския началник убиецът на Уитфийлд беше Томас Конран, по прякор „Каубоя“ — известен и лесен за идентифициране градски скитник на трийсет и девет години. С ръст около метър деветдесет и пет и невероятно кльощава фигура, той не се разделял с избелялата каубойска шапка, нахлупена ниско над челото, с която много приличал на Тим Макгро, но в доста побъркан и силно недохранен вариант. Още на млади години Конран получил диагноза шизофрения и когато спирал лекарствата (нещо, което правел постоянно), ставал непредсказуем и склонен към насилие.

— Според контролните устройства на корабостроителницата Уитфийлд е напуснал периметъра през портала към Стейт стрийт в 8:38 часа сутринта — започна Брънстад. — За десетина минути се е придвижил оттам до паркинга, на който оставил колата си. Проверихме това, като обходихме маршрута няколко пъти. В 8:55 часа свидетел е видял Каубоя да крачи по алеята. Свидетелят е абсолютно сигурен за времето, защото чакал някакъв приятел, който закъснявал. От прозореца на къщата си той не е могъл да види паркинга, на който е извършено убийството, но е видял Каубоя да излиза оттам.

— Как се казва този свидетел? — попита единият от агентите на ФБР — стройна жена с къса кестенява коса и топли кафяви очи. Сладурана със страхотни глезени, отбеляза Демарко. Тя също му обърна внимание. Още като влезе в залата, огледа присъстващите с нормалния за всички хора любопитен поглед, но той усети как очите й се задържат върху него мъничко по-дълго от необходимото. Дали пък не ме намира за неотразимо привлекателен? — запита се той.

— Марк Бърт — отговори Брънстад. — Безработен дърводелец.

Жената си записа името и зададе следващия си въпрос:

— А защо този мистър Бърт ви е докладвал за Конран едва сега?

— Защото е бил на гости на братовчед си в Спокейн. На споменатия ден е чакал приятеля си да го откара именно в Спокейн. Научил за убийството на Уитфийлд едва снощи, след като се прибрал.

Тази информация също намери място в бележника на дамата агент. Всъщност тя записа думите на полицейския шеф дословно и това накара Демарко да си помисли, че май е малко тъпичка въпреки превъзходните си глезени.

— Да вървим нататък — продължи началникът на полицията. — След като снехме показанията на свидетеля, ние тръгнахме да търсим Каубоя. Когато го открихме, в раницата му се оказаха портфейлът и ръчният часовник на Уитфийлд. Имаше и един нож с окървавено 20-сантиметрово острие. Според съдебния лекар то отговаря на раната, нанесена в гърдите на Уитфийлд. Изпратихме ножа за ДНК експертиза, която ще определи дали кръвта е на жертвата. След два дни ще имаме резултат.