Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 23

— Но ти отговаряш за тях! — остро отвърна тя.

Което беше вярно.

— Колко време ще чакаме?

— Не мога да кажа — сви рамене той. — Може би месец…

Тя замълча за момент и само кимна. Това бе единствената й черта, която допадаше на Кармоди — не му губеше времето да изразява недоволство, не го ръчкаше да бърза.

Жената отвори вратата, очевидно приключила с въпросите. Този път инструкции липсваха.

— Има и още нещо, което трябва да знаеш — подхвърли след нея Кармоди.

10

Дейв Уитфийлд беше убит с нож.

Точно в 8:10 ч беше набрал мобилния телефон на Демарко, а двайсет и осем минути по-късно беше напуснал корабостроителницата. Никой не знаеше защо го е направил и накъде е тръгнал, но Демарко имаше едно определено предположение. Лошата връзка по време на разговора вероятно се дължеше на факта, че Уитфийлд беше тръгнал да го търси в мотела, разчитайки да го хване на закуска в този все още ранен час.

Колата на инженера беше на малък паркинг на три пресечки от корабостроителницата. Той побираше шест-седем коли и до него се стигаше по тясна уличка. На практика представляваше заден двор на частен дом, чийто собственик отдавна беше стигнал до заключението, че вместо да стриже тревата, може да събира по осем долара на ден от работниците и служителите на корабостроителницата. Виждаше се само от пешеходната алея и от задните прозорци, разбира се, ако собственикът реши да надникне.

Именно на този паркинг бе убит Уитфийлд, а съдейки по температурата на черния дроб и някои други допълнителни фактори, часът на смъртта беше установен на около девет сутринта. Смъртоносният удар бе само един, нанесен с дълъг нож, проникнал между ребрата и прерязал аортата. Нападателят бе прибрал портфейла и часовника на жертвата и бе натикал тялото под колата — открито часове по-късно, когато работник от корабостроителницата отскочил до колата си по време на обедната почивка.

През първите два дни след убийството Франк Хатауей демонстрира на какво е способен един изключително разгневен главнокомандващ флота. Побеснял екип следователи от Служба разследвания към ВМС връхлетя корабостроителницата, а началникът на местната полиция получи такъв ритник в задника, че беше принуден да се раздвижи. В разследването се включиха и двама агенти на ФБР от Бюрото в Сиатъл, които бяха командировани в Бремертън. Тяхната юрисдикция беше малко спорна, защото престъплението бе извършено в очертанията на градчето, но в Сиатъл прецениха, че ще е по-добре да не занимават бесния Хатауей с такива подробности.

Демарко и Ема бяха разпитани няколко пъти. Те нямаха причини да не сътрудничат на ченгетата и съвестно им разказаха всичко, което знаеха. Разбираем интерес у тях предизвика последното телефонно обаждане на жертвата, но Демарко категорично изтъкна, че макар да имаше предвид Нортън и Мълърин, Уитфийлд не му беше казал нищо, което може да се тълкува като мотив за убийство. Освен това неколкократно повтори колко лоша била връзката.

— Вижте какво — каза на следователите той. — Цялата работа е там, че Уитфийлд не харесваше работата на тези двамата и смяташе, че вземат твърде много пари за нея. Не знам защо ми се обади, но ние не открихме нищо незаконно в проекта на външната фирма, още по-малко пък нещо, за което някой заслужава да бъде убит.