Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 21

Разбра се със стюарда за транспортирането на трийсеткилограмовата сьомга до Вашингтон. През последния час рибата тайнствено наддаде с цяло кило. Един господ знае с колко още щеше да напълнее, когато Махоуни се върне на Източното крайбрежие. Джиесемът на Демарко изцвърча, докато пътуваха към летището. Сигурно пак е онзи шантав Дейв Уитфийлд, направи гримаса той. Но насреща беше Ема.

— Дейв Уитфийлд е убит, Джо — съобщи му тя.

— О, боже!

— Какво? — извърна се да го погледне Махоуни.

— Имал е четиригодишно момченце — добави Ема.

Демарко каза „дочуване“ и понечи да съобщи новината на шефа си, но в този момент звънна и телефонът на Махоуни. Обаждаше се Франк Хатауей, главнокомандващ Военноморския флот на САЩ.

9

— Трябва да проверя торбата ви, сър — каза морският пехотинец.

Нортън не повярва на ушите си. Точно тази вечер ли, по дяволите? Обикновено не ги проверяваха на излизане, а това изобщо нямаше да се случи, ако си беше тръгнал с дневната смяна. Но той закъсня заради задачата, която му възложи Кармоди, а тя беше пряка последица от събитията през изминалия ден. И сега проклетият войник на портала — деветнайсетгодишен отегчен до смърт хлапак, бе решил да се заяде с него.

— Да, разбира се — каза той. Нямаше смисъл да спори. Никой не спори с морските пехотинци. Сложи сака на масичката до портала и неволно придърпа панталоните си. Спря в момента, в който осъзна какво прави. Трябваше да се овладее.

— Моля да го отворите, сър.

Нортън се подчини и морският пехотинец надникна вътре. Роман с меки корици, слънчеви очила, кафява книжна торбичка с остатъците от обяда на Нортън, кутия за шах. Младежът извади торбичката, надникна в нея и я остави настрана. Протегна ръце към шаха.

Моля те, Господи!

— Доста е тежичък — отбеляза морският пехотинец, поклащайки кутията в ръката си. — От какво е направен?

Преди Нортън да измисли някакъв отговор, зад гърба му се разнесе силен и самоуверен глас:

— Хубавичко го претърси това копеле, ефрейтор! Сега е моментът да разбера дали не ме краде!

Тежката лапа на Кармоди шеговито се стовари върху врата на Нортън. Но стискането на пръстите съвсем не беше приятелско.

— Най-добре ще е да си сложиш ръкавица и да му провериш всички дупки — продължи Кармоди. — Но проблемът е, че може да му хареса!

Младежът с мъка скри усмивката си и си наложи сериозна физиономия.

— Сър — обърна се към Кармоди той. — Ще ви помоля…

Кармоди непринудено се наведе към табелката на гърдите му.

— Хисакър — прочете той. — Случайно да имаш по-голям брат, който да е летял на хеликоптер в Ирак през деветдесет и втора?

— Не, сър — отвърна боецът.

— Странно. Много ми приличаш на един пилот със същото име, с когото летяхме там…

— Били сте в Корпуса, сър? — погледна го с уважение войничето.

Нортън отбеляза, че продължава да държи проклетия шах.

— Тц — поклати глава Кармоди. — Тюлените…