Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 19

Демарко му подаде торбичката на шефа и се обърна да си върви.

— Къде тръгна? — спря го Махоуни. — Идваш с мен! Искам да ми разкажеш докъде стигна оная работа с племенника на Хатауей.

Пак ли!? — безмълвно простена Демарко. Ситуацията с партията голф се повтаряше. Слава богу, днес не носеше костюм. Беше облякъл риза с къс ръкав, панталони в цвят каки и маратонки, които съвсем не искаше да изплеска с рибешки вътрешности. Нямаше шапка, която да пази главата му от слънцето, нито пък яке — ако евентуално излезе студен вятър в морето. Съобщи всичко това на Махоуни, но старецът изобщо не се впечатли.

— Нямаш грижа, Джо. Сигурен съм, че на яхтата има екипировка, която можеш да използваш. Нали така, Алекс?

— Има, разбира се — отвърна богаташът, но Демарко остана с впечатлението, че идея няма за какво става въпрос.

Пътуването от пристанището до мястото на предполагаемите рибни пасажи отне около час. Демарко се наслаждаваше на гледката, обърнал глава към планината Олимпик, чиито върхове очертаваха хоризонта на запад. От унеса го изтръгна жуженето на клетъчния телефон.

— Мистър Демарко, обажда се Дейв Уит…

Сигналът беше слаб и гласът на Уитфийлд постоянно заглъхваше.

— Какво? — изкрещя в мембраната той.

— Дейв Уит… двама мъже ме…

— Не ви чувам, Дейв! — извика Демарко.

— Мисля, че…

— Дейв, нищо не чувам!

Отсреща се възцари тишина и Демарко изключи телефона.

— Ако искате да говорите, използвайте някой от телефоните на Алекс на мостика — обади се стюардът. — Разполага с оборудване, което ще ви свърже дори с Луната.

— Няма смисъл — поклати глава Демарко. — Ще му се обадя, като се приберем в пристанището.

Съмняваше се, че Дейв Уитфийлд ще му каже нещо ново, освен това не можеше да му помогне оттук, насред залива Пюджит Саунд.

Решение, за което през следващите дни щеше горчиво да съжалява.

Стюардът бе подредил три въдици на три стойки за различна дълбочина. По този начин утрояваше шансовете на Махоуни да улови някоя сьомга.

— Ако рибата клъвне, веднага трябва да засечете и да почнете да обирате — обърна се към председателя той. — Ние използваме куки без контра, тъй че ако не опънете кордата, рибата лесно ще се откачи.

После му показа как точно трябва да действа.

— Знам, знам — снизходително се усмихна Махоуни. — Не съм новак в риболова. Но защо все пак използвате куки без контра?

— Такъв е законът — отвърна стюардът.

— Че кой ще разбере, по дяволите? — промърмори председателят.

След половин час влачене търпението му се изчерпа.

— Къде, по дяволите, е проклетата сьомга? Хей, Алекс, нали каза, че рибата е тук някъде?

Богаташът Алекс не го чу, защото говореше по телефона — вероятно отново зает да прави пари.

— Ще хванем някоя, сър, не се тревожете — успокои го стюардът. — Сонарът показва всички видове риба, които мърдат под кила. Само трябва да определим на какво кълват днес… — Усетил, че Махоуни се готви да протестира, човекът побърза да добави: — Искате ли още една бира, сър?