Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 17

По дяволите! Изведнъж му се прииска да убие онзи глупак Мълърин.

7

Демарко и Ема обядваха. Тя си поръча салата с риба тон, а той беше захапал чийзбургер с размерите на бейзболна ръкавица.

Присъствието на флота се усещаше навсякъде в Бремертън и околностите му. Освен корабостроителницата в града, която даваше препитание на около десет хиляди души, в границите на щата Вашингтон се намираха още базата на подводния флот в Бангор и Центърът за управление на бойни подводни операции в Кийпорт. Ресторантът, в който се хранеха, ясно демонстрираше зависимостта на местните от флота. Стените бяха украсени с увеличени фотографии на изскачащи от морските дълбини подводници и изтребители, излитащи от борда на самолетоносач. През две маси от тях се хранеше възрастен господин със синя бейзболна шапка, на която пишеше ВЕТЕРАН НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВМС — едно напълно излишно изявление, защото притежателят й изглеждаше достатъчно древен, за да е плавал на фрегата под командването на адмирал Джон Пол Джоунс.

— Защо Кармоди излъга, че не познава човека, подписал договора? — учуди се Демарко.

— Значи и на теб ти направи впечатление — отвърна Ема.

— Ами да. Защо?

— Не съм сигурна.

Замълчаха и продължиха да се хранят.

— Може би офертата му не е била най-ниската, а просто е бутнал нещо на онзи, от когото е зависела поръчката — предположи Демарко. — Което би означавало, че Уитфийлд е прав.

— Възможно е — бавно отвърна Ема. — Но тези търгове обикновено са доста прозрачни.

— Или пък тоя Кармоди е обикновен гадняр. Нарочно не ни съобщи името, защото иска да ни губи времето да търсим човека, подписал договора. Вероятно е преценил, че иначе ще използваме същото това време, за да разследваме него.

— Може — кимна Ема. — Но би могъл да го направи и при напълно редовен договор просто за да ни разкара от главата си. — Отмести чинията, въпреки че беше изконсумирала не повече от половината салата. Нищо чудно, че няма грам излишни тлъстини по тялото си, въздъхна Демарко. — Във всеки случай ние — по-точно ти — трябва да открием кой е възложил поръчката на Кармоди. Предлагам да започнеш от…

Мобилният телефон на Демарко я накара да млъкне.

— Ало — натисна копчето той.

— Здрасти! — екна в мембраната необичайно жизнерадостният глас на Махоуни. — Идвам при вас! Всъщност обаждам ти се от самолета.

Благодарение на модерните технологии проклетникът бе получил възможността да му опъва каишката от десет хиляди метра височина.

— Защо идвате тук? — учуди се Демарко.

— О, трябва да се видя с един човек, който е противник на републиканския кандидат в Четвърти избирателен район. Те винаги са печелили там, но ние с Норм решихме да произнесем някоя и друга реч довечера, да отворим някой и друг портфейл — изобщо да ударим едно рамо на нашия човек. А след това…

— Норм? — попита Демарко.

— Норм Дикс, Джо. Конгресменът от Шести, в момента се намираш в задния му двор…

Демарко познаваше и харесваше Норм Дикс. За разлика от Махоуни той беше откровен човек.