Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 18

— Довечера ще произнеса своята реч, ама утре сутринта искам да хвана някоя и друга сьомга — добави Махоуни.

— Какво?

— Един от тамошните ни спонсори — поясни шефът. — Поканил ме е на риболов. Е, ще свършим и малко работа…

Точно така, малко работа.

— … А след това аз ще уловя едно-две наистина едри парчета. Той казва, че миналата седмица закачил двайсеткилограмово прасе…

— Сериозно? — възкликна Демарко.

— Аха. За целта утре сутринта ще дойдеш да ме вземеш от хотела. Мейвис ще ти даде подробностите. Двайсет кила, Джо! Представяш ли си?

Линията прекъсна.

— Страхотно! — промърмори Демарко и окачи телефона на колана си.

— Кой беше? — попита Ема.

— Махоуни. Идва на риба, а аз трябва да играя ролята на шофьор.

Ема сви рамене. Тоест какво друго очакваш, след като работиш за Махоуни?

— Искаш ли да потърсиш оня тип с договора, докато аз дундуркам Махоуни? — погледна я с надежда Демарко.

Офертата беше посрещната с вдигане на вежди, което означаваше, че дамата насреща му по-скоро би се омъжила за Бърт Рейнолдс.

— Докато ти возиш мистър Палавник, аз мисля да взема Кристин и да я заведа в спа центъра в Снокалми Фолс — отсече Ема. — Там предлагат маски с лечебни водорасли и масаж с нагорещени камъни. А тая работа с Дейв Уитфийлд може да почака още един ден…

Демарко нямаше представа какъв е тоя масаж с нагорещени камъни, но моментално си представи прекрасното голо дупе на Кристин на масата за масажи. И дългите й бедра, блеснали от тънък слой бебешки лосион.

8

Демарко беше разнебитен, истински жив труп.

Секретарката на Махоуни го информира, че в шест нула нула сутринта шефът ще го чака във фоайето на хотел „Шератон“ в центъра на Сиатъл. Това означаваше, че за да стигне навреме, трябва да тръгне от Бремертън най-късно в четири и половина. Подметна в слушалката, че не вярва председателят да стане толкова рано, на което Мейвис отвърна:

— Знам, че той работи прекалено много…

Проклетникът беше успял да заблуди всички около себе си.

За негова огромна изненада обаче Махоуни се появи във фоайето точно в шест, а на ирландското му лице грееше широка усмивка. Приличаше на младо хъски, което излиза на първия си риболов. Беше се пременил в бермуди, които стигаха до кокалестите му колене, шкембето му опъваше избеляло поло, а на краката му имаше протрити обувки за тенис, от които стърчаха дебели бели чорапи. Голямата му глава беше украсена с бейзболна шапка с надпис „Бостън Ред Сокс“, а в ръката му се поклащаше найлонова торбичка, в която вероятно носеше останалите неща за излета: слънцезащитен лосион, яке и за всеки случай плоско шишенце бърбън, ако се окаже, че на борда не разполагат с любимата му марка.

„Лодката“ за риболова беше закотвена на пристанището на Шилшу Бей. Оказа се 20-метрова яхта, от мостика на която стърчаха повече антени, отколкото от разрушител на ВМС. Собственикът й, Алекс Еди-кой си, беше много богат човек, натрупал състояние от клетъчни телефони, ретранслатори или кутии за клетъчни телефони — Демарко не разбра точно, защото не слушаше какво му обяснява Махоуни. Освен богаташа на борда присъстваха професионален скипер и стюард, чието единствено задължение беше да обслужва Махоуни.