Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 180

При звука на изстрелите Ли Мей рязко се обърна. Чу репликата на Мин, че всичко е наред, и напрегна взор. Мин ли беше това? Човекът на кея й се стори доста по-едър от него. Тя притежаваше дарба да вижда като котка в тъмното. Частица от секундата й беше нужна, за да разбере, че мъжът на пристана не е Мин, а Кармоди!

Нямаше представа откъде се е появил. До този момент беше сигурна, че го е застреляла във Ванкувър, но явно не беше така. Беше си жив и здрав и вървеше към нея. Ето кой бил жокерът на Ема!

Светкавично вдигна пистолета и натисна спусъка. Ясно видя как Кармоди спира на място и се олюлява.

Но преди да стреля за втори път, Ема връхлетя върху нея, събори я на земята и успя да стисне ръката й с оръжието.

Бившата разузнавачка бързо усети, че ще изгуби битката. Ли Мей беше по-млада и по-силна от нея, а на всичкото отгоре и луда. Всеки момент щеше да се изтръгне от хватката й.

Кармоди скочи на земята. Куршумът улучи защитната му жилетка, точно над сърцето. Погледна вкопчилите се в люта битка жени, на лицето му изплува усмивка. Миг по-късно вече беше на три крачки от тях — разстояние, от което не можеше да пропусне. Нямаше никакво значение коя от двете ще поеме първия куршум. Пръстът му бавно се уви около спусъка.

В същия миг Демарко изскочи от мрака с автомат в ръце и ококорени очи. Беше уплашен до смърт, защото очакваше да се изправи срещу другите двама китайци. Но вместо това видя Кармоди, насочил пистолета си към Ема и Ли Мей, които продължаваха да се боричкат на няколко крачки от него. Бившият тюлен беше непосредствената заплаха.

— Хвърли оръжието, Кармоди! — неистово изкрещя той.

Онзи светкавично се обърна и насочи пистолета в гърдите му.

Време за колебание нямаше и Демарко натисна спусъка. От късата цев на автомата би трябвало да излети порой от куршуми и все някой от тях ще попадне в целта, механично си помисли той. Но не се случи нищо подобно. Предположението му се оказа погрешно: проклетият предпазител се оказа спуснат.

Кармоди моментално стреля. Демарко сведе очи към гърдите си, промърмори едно „мамка му“ и бавно се свлече на земята с подвити крака. Узито изтрака на половин метър от него. Той понечи да го вдигне, но ръката му се оказа тежка като олово, безполезен баласт, прикачен към рамото.

Миг преди да потъне в мрака, успя да зърне как Кармоди стреля още два пъти.

Първият му изстрел попадна в гърлото на Ли Мей, а вторият — в сърцето на Ема.

74

Махоуни хвърли в устата си поредната хапка бъркани яйца. Чувстваше се превъзходно. Направо неописуемо, по дяволите! Усмихваше се дори докато дъвчеше.

Очите му се спряха върху Ема и Демарко, които седяха на масата срещу него. И двамата бяха нацупени и едва докосваха закуската си. Тази на Ема се изчерпваше с половин грейпфрут и препечена филийка без масло. Животът е твърде кратък, за да се храни човек по този начин, поклати глава Махоуни.