Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 181

— Е, тоя път здравата ви наритаха задниците — рече той. — Но все пак можете да се поусмихнете, нали? Разбихте голяма шпионска мрежа и отстранихте една особено гадна кучка.

Отвърна му мълчание. Ема го изгледа така, сякаш много й се искаше да забие издължената лъжичка за грейпфрута в дебелия му врат.

Кармоди им беше разказал играта. Изпонадупчи всички със специални стрелички с упойващо вещество — Ема, Демарко, Ли Мей и тримата гангстери. Именно с резервното оръжие, чието предназначение Ема не успя да определи. А след това хвърли безжизнената Ли Мей в собствената й лимузина и изчезна. По-късно колата беше открита близо до пристанището на Балтимор, а в багажника й се оказаха всички секретни материали, събрани от него и Уошбърн.

На даден етап беше позвънил в полицията да съобщи за няколко души в безсъзнание на пристанището на остров Колумбия. Когато Демарко се свести, над него се бяха надвесили ченгета и цял екип на Бърза помощ. Лежеше на паркинга с вързани ръце, в компанията на Ема и тримата китайски бандити. Ченгетата нямаха идея какво се беше случило, но трите автомата узи и надупчената кабина на една от закотвените лодки ги наведоха на мисълта, че става въпрос за престъпна група, чието място е в ареста.

Демарко веднага ги предупреди за отвличането на Махоуни, но те го изненадаха с новината, че председателят е успял да се измъкне. За трите часа, прекарани в несвяст, всички правоохранителни органи на Източното крайбрежие бяха предприели масирано издирване на трите виетнамски хлапета, които бяха взели за заложник една от най-важните политически фигури в държавата. Но бандитчетата изчезнаха без следа, отмъкнали някаква кола в района на Ню Джърси, точно както беше предположил Махоуни.

Полицията подозираше, че са успели да се доберат до някоя от големите виетнамски общности в Трентън или Ню Йорк, където чакат да бъдат изведени от страната.

Демарко помоли да съобщят на Махоуни за задържането им и половин час по-късно вече бяха на свобода — унизени, но все пак свободни. Цял час след като се върна в съзнание, Демарко се сети за Даян Карлучи, която бяха оставили овързана в кухнята му.

Но Кармоди и Ли Мей потънаха вдън земя. С издирването им се зае ФБР, активно подпомагано от трите главни разузнавателни централи, но резултат нямаше.

— Значи мислиш, че около тоя Кармоди е замесено дете, така ли? — извърна се председателят към Ема.

— Да — кимна тя. — За пръв път си го помислих, когато открихме онази кутия за обувки в мазето му, а вчера направих това, което би трябвало да направя няколко седмици по-рано — влязох във връзка с негови познати от времето, когато е бил на работа в Хонконг. От тях научих, че е бил изключително необщителен човек, но е имал връзка с местна жена. Единият спомена, че имал син, но не беше сигурен…

Човек като Филип Кармоди трудно би станал предател за пари. Според теорията на Ема китайското разузнаване е използвало съпругата и детето му, за да го принуди да се включи в шпионската операция в Бремертън. Той е действал перфектно, предлагайки на Ли Мей точно толкова информация, колкото е била необходима за сигурността на семейството му, без да нанася големи щети на Американския военноморски флот. Именно по тази причина е пленил Ли Мей, вместо да я убие, както са настоявали господарите му. Искал е да я използва за разменна монета, заплашвайки, че ако не я разменят срещу семейството му, ще я предаде на американските власти. Разбира се, китайците не са имали интерес да се вдига шум около излязъл от контрол агент, но основното им притеснение е било свързано с факта, че поставен под натиск, този агент може би ще разкрие неща, които те не искат да бъдат разкривани. И са преценили, че един човек и малкото му семейство са добра цена за потулването на всичко.