Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 182

— В момента вероятно води преговори за размяната на семейството си срещу Ли Мей — заключи Ема. — След което ще изчезне.

— А какво ще направят с нея китайците? — попита Махоуни, после, изпреварвайки отговора на жената срещу себе си, ядосано огледа масата и изръмжа: — Къде са скрили шибаното табаско, да ги вземат мътните?

— Ще я убият — спокойно отвърна Ема, докато председателят се опитваше да привлече вниманието на сервитьорката.

— За което бих ги поздравил — сви рамене Махоуни. — Тази кучка изтрепа сума народ, за да се добере до теб.

— Май не ме разбра — погледна го в очите Ема. — Ако навремето ЦРУ не се беше издънило при залавянето на младата двойка на Хаваите, нейният любим нямаше да умре. Не беше нужно да умира. А тази жена е боец. Ако се бяхме отнесли нормално с нея, ако не бяхме я изтезавали, тя нямаше да изгуби детето си. Най-много ме тревожи начинът, по който изгуби детето си. Ние непрекъснато говорим за човешки права, но действаме като варвари. Така постъпи ЦРУ преди двайсет години, така действаме и днес — например в Абу Граиб и Гуантанамо. Искам да кажа, че най-после трябва да се научим да се държим по-добре от врага, господин председател!

— Чудесно те разбирам, уважаема госпожо — стана сериозен Махоуни. — На мен също ме е неудобно от това, което е станало с детето й. Но тя беше шпионин и убиец, и то изключително опасен убиец. И ние бяхме длъжни да я неутрализираме. За всичко останало съм съгласен с теб. Върху главата й наистина са се струпали прекалено много нещастия.

Без да чака отговор, председателят спря минаващата покрай масата им сервитьорка.

— Дали ще можеш да ми донесеш малко табаско, скъпа?

— Разбира се, господин председател — отвърна жената и хукна да търси соса с бързината, с която би тръгнала да спасява децата си от внезапен пожар. След броени секунди се появи отново и подаде на Махоуни малкото кафяво шишенце като развълнувана ученичка.

Махоуни пое шишенцето, после стисна отрудената й длан между лапите си.

— Ако не бях женен, Алис… — прошепна той. — Всъщност ако ти кажа какво си мисля, със сигурност ще се изчервиш…

Пълничкото лице на Алис действително почервеня като цвекло, клепачите й запърхаха като пред припадък, а тежката й пазва видимо започна да вибрира. Как е възможно? — смаяно се запита Ема. Този дърт дебел алкохолик говори неща, които никой уважаващ себе си сценарист на сапунени опери не би използвал, но въпреки това жените го намират за неотразим!