Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 179

Китаецът лежеше по гръб на няколко крачки от обществената тоалетна. По нищо не личеше, че се крие. Демарко се втурна към него, вдигнал камъка над главата си. Но онзи лежеше, без да мърда. Наведе се и го докосна. Беше все още топъл, но мъртъв. Не си направи труда да провери пулса му, тъй като нямаше време. Вместо това започна да опипва тревата около тялото и скоро откри автомата с къса цев.

Сега вече беше готов. Ядосан и въоръжен. Не знаеше как се стреля с това чудо в ръцете му, но то без съмнение беше оръжие. Изправи се и тръгна към предполагаемата позиция на Ли Мей. Пръстите му нервно опипаха приклада, търсейки предпазителя. Откри някаква малка метална пластина отстрани, но не знаеше надолу или нагоре трябва да я натисне. Тъмнината му пречеше да види евентуалните знаци върху метала. Дали онзи бандит е държал оръжието си с вдигнат предпазител? Нямаше как да открие отговора на този въпрос. Ако той беше на неговото място, със сигурност щеше да държи опасното нещо блокирано.

После до слуха му долетя сърдитият лай на друго узи.

Кого застреляха, по дяволите? Ема или Кармоди?

Понесен от течението, Кармоди бързо се приближи до пристана. Вдигна прибора за нощно виждане точно навреме, за да улови раздвижването. Китаецът се спотайваше зад носа на някаква лодка. От тази позиция беше в състояние да следи движенията на Ли Мей и Ема, от които го деляха около петдесет метра.

Направи му впечатление, че този е едър почти колкото него, много по-едър от двамината, които вече беше неутрализирал. Остави прибора да потъне, напълни дробовете си с въздух и се гмурна. След няколко метра под вода отмина лодката с мъжа и показа главата си на повърхността след още няколко съда, закотвени на пристана. Хвана се за дебелите дъски и безшумно се покатери на кея, в гръб на китаеца.

Насочи поглед към паркинга. Ема беше излязла от колата и стоеше на двайсетина крачки от Ли Мей, в ръката на която мътно проблясваше пистолет. Долови гласовете им, но беше твърде далеч, за да чуе какво говорят.

Задръж вниманието й само още една минута, помоли се безгласно Кармоди.

После запълзя напред, приближи се до китаеца и го простреля в гърба. Заглушителят издаде тихо съскане, като безобиден пистолет играчка. Това би трябвало да е всичко, край на мача. Но гангстерът явно беше държал пръста си на спусъка и в момента, в който куршумът проникна в тялото му, инстинктивно го беше натиснал. Екна къс откос, десетина куршума свирнаха над Граничния канал, а част от тях се забиха в лодките, закотвени на съседния кей.

По дяволите! Без да губи нито секунда, Кармоди се изправи и подвикна на китайски:

— Всичко е наред. Натиснах спусъка, без да искам.

После тръгна към двете жени на паркинга, сгушил глава в раменете си с надеждата да скрие огромния си ръст. Надяваше се, че тъмнината ще попречи на Ли Мей да го види добре. Спокойната му крачка щеше да я заблуди, поне временно. Трябваха му само още няколко секунди и двайсетина метра, за да бъде сигурен, че ще я улучи.