Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 16

Каза го небрежно, но погледът на Демарко попадна на ръцете му, които леко потрепнаха, стиснали чашата. Мускулите му заиграха като живи. Не ми се ще да ми е противник на канадска борба, помисли си Демарко.

Ема замислено замълча. Изпреварвайки следващия й въпрос, Кармоди се изправи и рече:

— Много ми беше приятно да си поговоря с вас, но за съжаление имам насрочена среща. Всичко, което мога да ви кажа, е, че нашата реорганизация е необходима за флота, тарифите ни са нормални, а моята оферта беше сред най-ниските. Ако имате други въпроси, ще трябва да ги отнесете към хората във Вашингтон, които ми възложиха този договор.

Насочиха се обратно към взетата под наем кола.

— Какво ще кажеш? — попита Ема.

— Не знам — въздъхна Демарко. — Онези двамата, Нортън и Мълърин, не са някакви титани на мисълта, но проектът като че ли е напълно законен. А тоя Кармоди, изглежда, е умен тип.

— Такъв е — кимна Ема. Помълча малко и добави: — Напомня ми за едни наемници, които познавах преди време.

6

Изправен до прозореца, Кармоди гледаше как посетителите му крачат към колата си. После бавно се обърна и впери унищожителен поглед в Мълърин, който се сви като куче, очакващо ритник. Действително изпита желание да му забие един шут в задника, но реши по-късно да се занимава с него. Какъв кретен, господи!

Върна се в кабинета, затвори вратата и седна зад писалището. Дясната му ръка се протегна към телефона, но не го вдигна.

Не се безпокоеше от въпросите, които му зададоха. Договорът си беше съвсем редовен, също като тарифите за заплащане и всичко останало. Безпокояха го хората, които ги зададоха.

Първо, ако някой действително беше изпратил жалба до споменатия конгресмен, той би трябвало да я насочи към Инспектората на Министерството на отбраната или да я изпрати лично на главния инспектор на ВМС, а не да възлага проверка на място.

Второ, този Демарко. Нещо в него не пасваше на задачата, която му бяха възложили. Беше прекалено твърд и решителен, за да изпълнява толкова тривиални мисии. Кармоди добре познаваше служителите в Конгреса — обикновено жадни за изява младоци, които нямаха нищо общо с типове като този Демарко. Служебната му карта изглеждаше истинска, а това по всяка вероятност означаваше, че този човек се занимава с политически поръчки, а не с договори за дребни пари.

Но жената беше повод за истинска тревога. Беше се срещал с нея, но това бе отдавна — преди десет-дванайсет години. Такива като нея не се забравят. Не помнеше името й, а номерът с абонаментната карта му попречи да го узнае. Но дори и без името той беше наясно какво представлява дамата. За щастие тя не го позна. Предвид обстоятелствата на срещата им това не беше кой знае каква изненада. Но самото й присъствие тук беше достатъчен повод за тревога. Нямаше никакво значение дали го е познала или не.

Ръката му продължаваше да лежи върху слушалката. Знаеше, че трябва да се обади, но не беше сигурен за реакцията. В крайна сметка бавно отдръпна ръката си. Реши да изчака. Ще й се обади, в случай че тези двамата се върнат и започнат да задават по-други въпроси.