Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 177

— Не спирай! — извика от мрака Ли Мей.

— Продължавай да вървиш, Джо — рече Ема.

— Къде е…

— Върви, Джо! — настоя Ема.

Изчака фигурата му да се стопи в мрака, пое си дъх и излезе от колата. Беше водила добър, на моменти превъзходен живот. Който, ако така беше писано, може би щеше да свърши тук, на брега на река Потомак, откъдето се виждаше Пентагонът. По света имаше и далеч по-неприятни места за умиране.

Тръгна бавно към Ли Мей с разперени ръце, за да се вижда, че няма оръжие. Беше облечена с джинси и тясно прилепнал пуловер. Спря и бавно се завъртя, предлагайки възможност на врага си да я огледа и отзад за скрито оръжие.

— Изключи фаровете! — заповяда Ли Мей. — Светлината се вижда от магистралата и може да привлече вниманието на някое ченге. Нали не искаш да ти тежат на съвестта нови мъртви ченгета?

— Не — отвърна Ема. — Ти вече уби достатъчно хора. — Отиде да изключи фаровете през сваленото стъкло, после отново тръгна напред. Все още не можеше да види противничката си.

— Стоп! — заповяда Ли Мей.

Ема се подчини.

— Ако вдигна глава, вероятно ще ме застрелят — добави китайката. — Защото си водиш някой и друг снайперист, нали?

— Не. Дойдох сама, както ти обещах.

— И мислиш, че ще ти повярвам? — изсмя се Ли Мей.

На това нямаше какво да се отговори.

— Защо поиска тази среща? — продължи Ли Мей. — Защо не заповяда да ме арестуват в китайския квартал?

Къде е Кармоди? — запита се на свой ред Ема.

— Защото не искам повече смърт — отвърна на глас тя. — А ако бях изпратила ФБР в китайския квартал, там щяха да умрат много хора. Дойдох да ти направя едно предложение. Ако предадеш документите на Кармоди и Уошбърн и се съгласиш да сътрудничиш на нашето разузнаване, само след няколко години ще бъдеш свободна. Ще можеш да започнеш нов живот на място по свой избор.

Нямаше правомощия за подобни оферти, но в момента това не я интересуваше. Главното беше да печели време.

Кармоди, къде си, по дяволите?!

Ли Мей мълча в продължение на няколко секунди, после се изправи и тръгна към Ема с пистолет в ръка.

— Глупаво е да си въобразяваш, че ще приема подобно предложение — каза тя. — А още по-глупаво е, че се появи тук!

За миг лишена от дар слово, Ема не отговори.

— Един траулер чака на рейда пред Кейп Хенри — добави Ли Мей. — Нашите хора все още биха желали да узнаят какво имаш в главата си. Налага се да предприемеш малко морско пътешествие. Докато пътуваш към Китай, ще бъдеш разпитвана, изтезавана, а вероятно и изнасилвана. Когато пристигнеш, ще получиш още една порция от всичко това. Ще предадеш страната си и ще умреш в самота, с напълно разбита психика. Едва тогава ще си уредим сметките за онова, което се случи на Хаваите.

Май казва истината, изтръпна Ема. Свързала се по някакъв начин с китайското разузнаване през последните два часа, тя вероятно е успяла да ги убеди в предимствата на своя план. Но в същото време си даде сметка, че китайците със сигурност искат да пипнат не толкова нея, колкото самата Ли Мей.

— Ако ме предадеш на твоите хора, те незабавно ще те ликвидират, Ли Мей — предупреди я Ема.