Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 175

— Искам един час, за да се измъкнем живи — рече през рамо той.

— Фойерверките — рече Ема.

— Какво? — обърна се той.

— Онази кутия, която открихме в дома ти. Беше пълна с детски фойерверки. За твоето дете ли бяха предназначени, Кармоди?

Той я гледа втренчено в продължение на цяла минута, но не отговори. После внимателно затвори вратата и изчезна в мрака.

— Къде се губи, по дяволите? — изръмжа Ли Мей.

— Ще дойде — рече Демарко.

— Закъснява с десет минути!

— Откъде идва?

— От Манасас. Но вероятно излъга.

— Не те е излъгала. След престрелката в клуба тръгна именно за Манасас. Няма начин да се появи за по-малко от час, защото шосе 66 е в ремонт. Дори в този час от денонощието ще е принудена да кара бавно.

Това за ремонта беше лъжа. Демарко нямаше представа каква е причината за забавянето, но Ема (и Кармоди) със сигурност имаше достатъчно разумно основание. Ли Мей обаче не беше доволна от обяснението му. Беше много възбудена и вероятно се опитваше да отгатне какъв капан са й заложили. Не е далеч от решението да ми тегни куршума и да изчезне от мястото на срещата, мрачно си помисли той.

Времето сякаш спря. Минутите се точеха агонизиращо бавно. Приискаха му се доста неща. Да изпуши една цигара, защото в момент като този изобщо не му пукаше за опасността от рак на белите дробове. Да се обади на майка си и да й каже колко много я обича. Не беше я чувал от месеци. Да задържи Даян Карлучи максимално далеч от цялата бъркотия. Да беше тръгнал на онова прословуто пътешествие из Европа, което планираше от години. Да беше запазил брака си и да имаше дете. Ех, колко много желания…

В дъното на алеята се появи кола. Забави се за миг на входа на паркинга, после бавно се плъзна напред и спря на трийсетина метра от тях. Макар и заслепен от светлината на фаровете, Демарко веднага разбра, че това е мерцедесът на Ема.

* * *

Проснат по очи, Кармоди насочи прибора за нощно виждане към пристаните. Закотвените лодки грейнаха в яркозелено — очертаха се палубите и кабините.

Не знаеше колко души е довела Ли Мей, но предположението му клонеше към трима. Колата, с която бяха дошли дотук, беше петместна. Което, естествено, не изключваше възможността за втора кола с подкрепления, паркирана някъде другаде.

До този момент успя да засече двама от хората на Ли Мей — първия почти веднага, сгушен зад обществената тоалетна вляво от паркинга, а втория — залепен за стената на административната сграда в дъното. Третият би трябвало да е на някой от пристаните зад гърба на Ли Мей просто защото нямаше къде другаде да бъде.

Близо половин час му беше необходим, за да засече втория. Наложи се да пълзи по корем, използвайки за прикритие единствено рехавите храсти на къмпинга, а това изискваше време. А за да стигне до административната сграда, трябваше да пропълзи на петдесетина метра от колата на Ли Мей. Ако се беше обърнала, тя непременно щеше да го види, но за щастие вниманието й беше насочено в обратна посока.

Току-що гръмна втория китаец, който се беше скрил зад контейнера за смет до вратата на снекбара. В момента оглеждаше пристаните, за да открие третия. По всяка вероятност той беше заел позиция най-близо до колата, но явно се беше маскирал добре. Извърна шава към лимузината. Демарко стоеше облегнат на предния капак с ръце на гърба, вероятно завързани или оковани в белезници. Ли Мей беше на крачка зад него, леко вдясно. В ръката си държеше пистолет.