Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 176

Кармоди погледна часовника си. Ема щеше да се появи всеки момент. Налагаше се да влезе във водата, за да засече третия китаец, но едва ли щеше да успее преди появата на Ема. Обърна се и запълзя към брега.

Светлината на фаровете се появи откъм алеята в момента, в който ръцете му докоснаха водата.

Ема погледна часовника си, после запали мотора и включи фаровете. Напусна магистралата и пое по тесния път, който водеше към пристанището. Няколко минути по-късно колата навлезе в пустия паркинг, в дъното на който се очертаваше тъмният силует на кола и фигурата на мъж пред нея. Трябва да е Демарко, помисли си тя и спря на трийсетина метра от колата. Фаровете осветиха Демарко. Лицето му беше мрачно. Мрачно и гневно, но без следа от страх.

Ли Мей не се виждаше.

Ема се сгуши на седалката, главата й почти се скри зад кормилото. Свали страничното стъкло и извика:

— Пусни Джо, Ли Мей! Нека тръгне нагоре. Когато се отдалечи достатъчно, аз ще изляза от колата и ще можем да поговорим!

Смехът на Ли Мей долетя от мрака — някъде отзад и вляво. Вероятно беше заела позиция в момента, в който бе зърнала светлината на фаровете.

— А след като се отдалечи, ще звънне на ФБР, нали? — иронично каза тя.

— Нищо подобно. Джо вероятно ти е споменал, че ако исках да бъдеш арестувана, ФБР щеше да те пипне още в китайския квартал. Или вече щяха да са тук. Искам да поговорим и нищо повече.

— За какво?

— Пусни Джо, Ли Мей. Ако не го видя да се отдалечава, ще включа на заден, ще блокирам пътя ви и ще повикам помощ. Много голяма помощ!

— Ще го убия в мига, в който помръднеш тази кола! — предупреди я Ли Мей.

— Но ще изпуснеш мен. Хайде, пусни го!

Според Демарко приятелката му не си даваше сметка, че Ли Мей разполага с подкрепа и хората й ще надупчат гумите на колата й в момента, в който потегли. Което, между другото, ще се случи и с него, ако Ли Мей наистина реши да го освободи.

Настъпи тишина, натежала от напрегнато очакване. Когато Ли Мей най-сетне проговори, гласът й прозвуча някъде вдясно от Демарко. Очевидно се местеше постоянно, за да заблуди Ема.

— Ти! — подвикна към него тя. — Можеш да си вървиш.

Но Демарко не помръдна. Къде, по дяволите, е Кармоди? — питаше се той.

— Мърдай, какво чакаш?

Той продължаваше да стои пред колата. С вързани ръце и без оръжие нямаше как да помогне на Ема, а и някой от помощниците на Ли Мей със сигурност щеше да му пререже гърлото в мига, в който се отдалечи от паркинга. Трябваше му план.

— Тръгвай, Джо! — подвикна Ема. — Върви към магистралата. Не търси помощ от никого, всичко ще бъде наред.

Прозвуча доста самоуверено, помисли си Демарко. Но тя си беше такава. Поколеба се за миг, после тръгна напред, към колата на Ема.

— Помагат й трима, въоръжени са с автомати — полугласно изрече той.