Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 170

Хлапакът се размърда и Махоуни вдигна тежкия си юмрук за втори удар. Не можеше да му позволи да се върне в съзнание. После размисли и свали ръката си. Момчето едва ли щеше да се свести толкова скоро.

Сега най-важното беше да се измъкне навън, но задните врати се оказаха заключени. Направи опит да се промуши на предната седалка, но големият му задник отказа да мине между облегалката и тавана. Опита да се пъхне в процепа между двете облегалки, но там пък му попречи шкембето. Обърна се към хлапето да провери дали не се е свестило, после насочи вниманието си към бутона за централно заключване, разположен на шофьорската врата. Протегна ръка. Малко не му достигна. Опита отново. Вероятно изглеждаше абсурдно с дебелия си задник високо във въздуха, отчаяно опитвайки се да достигне бутона. Успя при третия опит, механизмът се освободи с остро изщракване. Оттегли се назад, блъсна двойната врата и излезе навън.

Сега бързината беше от решаващо значение. Обърна се, легна по корем на пода на микробуса и хвана краката на пазача си. Издърпа го навън и го пусна. Главата му глухо изтропа на асфалта.

— Гадно копеленце!

Измести неподвижното тяло встрани и забърза към шофьорската врата. Понечи да влезе, после изведнъж се обърна, изтича тромаво до хлапето и претърси джобовете му. Искаше да вземе мобилния телефон, който го беше видял да използва.

Отвори вратата и седна зад кормилото. Седалката беше прекалено напред, но нямаше време да я нагласява. Завъртя ключа и моторът забоботи. Трябваше му известно време, за да разучи скоростите и да открие задния ход. Минута по-късно запали, даде газ и… моторът угасна.

— Мамка ти! — задъхано изруга Махоуни и отново завъртя стартерния ключ. Този път микробусът се подчини и бавно потегли назад.

На излизане от осветения паркинг купето се огласи от тържествуващ крясък.

От години Махоуни не се беше чувствал толкова добре.

73

Ема спря пред къщата на Демарко. На верандата седеше Кармоди, небрежно изтегнат на един от плетените столове. Когато я видя, той вдигна малкия сак в краката си и спокойно тръгна към колата. Отвори дясната врата на мерцедеса, седна и пусна сака на пода.

— Здрасти — усмихна й се той.

Сякаш бяха двама приятели, тръгнали за работа. Дали мога да си бъбря с такъв човек, въздъхна Ема, а на глас попита:

— А сега какво?

Кармоди й даде кратки разяснения.

— Ще седим и ще чакаме да ти се обади — заключи той.

— Което може и да не се случи — поклати глава тя. — Особено ако подозира капан.

— Ще се обади. Няма начин да не се обади, защото мисли само за теб. Все пак заради сигурността на приятеля ти и на Махоуни гледай да я убедиш да дойде на срещата!

Помълчаха известно време, после Ема вдигна глава.

— Защо правиш всичко това, Кармоди?

— Работодателите ми искат да я приберат. Напоследък им създава само неприятности.

— Дрън-дрън! — отсече Ема. — Китайците искат секретните документи, но не и нея самата. Предпочитат я мъртва! За разлика от тях и по неизвестни причини ти я искаш жива.