Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 168

— Кой си ти? — попита Ли Мей.

— Знаеш кой съм — отвърна Демарко. — Онзи, когото се опита да очистиш на корта.

За миг остана с впечатлението, че тя изобщо не го беше забелязала по време на престрелката във фитнес клуба, тъй като цялото й внимание е било насочено към Ема.

— Как ме откри?

— Ема успя да проследи едно от момчетата ти — отвърна той и насочи палец зад гърба си.

— Лъжеш! — отсече Ли Мей.

— Ема иска среща с теб.

Устните на жената помръднаха в лека усмивка.

— Помисли — настоя той. — Ако искаше да те залови или убие, сега тук щяха да са ченгетата, а не аз.

— Може би вече пътуват насам — отбеляза Ли Мей, но не изглеждаше разтревожена.

— Знаеш, че не е така.

Тя леко кимна.

— Защо иска да се срещнем?

— Не съм много сигурен — рече Демарко. — Вероятно за да си изясните нещата.

Ли Мей се разсмя. В смеха й имаше нотка на истерия.

— Да си изясним нещата?! Какво означава това, по дяволите?!

— Не знам — въздъхна Демарко. — Каза, че твърде много хора са изгубили живота си, а тя не желае нови жертви да й тежат на съвестта. Иска да се срещнете и да поговорите. Вече ти споменах, че ако искаше да те ликвидира, сега щеше да разговаряш с агентите на ФБР, а не с мен.

Това беше най-силният му аргумент, друг нямаше.

— Къде иска да се срещнем?

— Ти решаваш. Не иска тя да посочи мястото, защото ще си помислиш, че ти залага капан. Единственото й условие е срещата да не бъде в китайския квартал.

— Защо е избрала теб за посредник?

— Защото съм й приятел.

— А не ти ли мина през главата, че… Всъщност как ти беше името?

— Демарко.

— А не ти ли мина през главата, че вече си мъртвец, Демарко?

— Мина ми — призна той. — Но в такъв случай няма да видиш Ема. Тя каза, че ако откажеш срещата, ще изчезне и никога няма да я откриеш. Каза и още нещо, ако аз не присъствам на тази среща, жив и здрав, тя изобщо няма да се появи. Тоест няма да ти позволи да ме използваш като заложник.

Ли Мей отново се засмя и каза нещо на китайски. Мъжете зад гърба на Демарко затрополиха нагоре по стълбите. Той понечи да се обърне, но един от тях го блъсна с рамо към отворената врата на апартамента. Спъна се в прага и се просна по очи. Лицето му пламна от съприкосновението с линолеума.

72

Шофьорът се обърна и подхвърли нещо на стрелеца в задната част на микробуса. Онзи отвърна грубо и между двамата се завърза спор. Пътникът се намеси, но стрелецът започна да ругае и него. Крясъците продължиха няколко минути. После стрелецът млъкна, очевидно отстъпил пред аргументите на другите двама.

Махоуни разви капачката и отпи глътка бърбън. Направи го за пръв път от началото на пътуването, твърдо решил да остане трезвен. Но една мъничка глътка нямаше да му навреди. Много му се искаше да разбере за какво се карат тия дребни копеленца.

Петнайсет минути по-късно микробусът отново напусна магистралата. Намираха се някъде в Ню Джърси, вероятно в околностите на Трентън. Махоуни нямаше представа точно къде, защото беше пропуснал указателната табела. След известно време автомобилът отби вляво и спря пред закусвалня на „Макдоналдс“. Шофьорът понечи да паркира в близост до входа, но стрелецът излая нещо. Онзи кимна, заобиколи сградата и спря отзад, в близост до контейнерите за смет.