Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 171

Кармоди само сви рамене, помълча малко и изрече:

— Между другото, ние с теб сме се виждали и преди…

— Тъй ли? — вдигна вежди Ема.

— Аха. Преди десетина-дванайсет години, на борда на една подводница край бреговете на Либия. Проведе инструктаж на специален екип тюлени, в който бях и аз. Няма как да си ме запомнила, защото всички бяхме с маски и неопренови костюми.

— Наистина не те помня, но помня операцията — изгледа го изпитателно Ема. — Един от вас го убиха.

— Но изпълнихме задачата.

Ема кимна. Тюлените винаги изпълняваха задачите си.

— Познах те в момента, в който се появи в Бремертън. Имаш запомнящо се лице. Допусках, че си сменила работата, но не ми се вярваше, че си оставила шпионажа заради някаква канцеларщина, пък било то и в Конгреса.

— Значи ти си този, който пусна Ли Мей подире ми.

— Така е. Бях на нейно подчинение, но нямах представа за сблъсъка ви на Хавайските острови. Научих за него от китайците след опита й да ме ликвидира във Ванкувър.

— А защо направи този опит?

— Не й трябвах повече — сви рамене Кармоди. — Надявала се е, че американците не са имали време да ме разпитат както трябва и не са научили кой знае колко за нея и операцията й в корабостроителницата. Но с Ли Мей човек никога не е сигурен…

— Как успя да я откриеш във Вашингтон?

— И китайците, и аз бяхме сигурни, че ще тръгне подире ти. Те организираха наблюдението на болницата във Ванкувър, изчакаха да излезеш оттам и ми помогнаха да напусна Канада. Веднага след това поех да те наблюдавам и успях да засека хората на Ли Мей.

— Хората на Ли Мей?

— Плати на една китайска банда, която и в момента й помага.

Ема мрачно поклати глава. Тя би трябвало да засече хората на Ли Мей, тя би трябвало да открие и Кармоди. Изглежда, беше изгубила някогашните си способности. Събитията от последния месец категорично доказваха, че вече не е толкова добра, колкото в миналото. Или Кармоди и Ли Мей просто бяха по-добри от нея.

— Как успя да организираш операцията с Махоуни за толкова кратко време след инцидента в клуба? — вдигна глава тя.

— Не беше чак толкова кратко. Наблюдавах Ли Мей в продължение на седмица, търсейки начин да я отделя от бандата. След което ми хрумна да използвам теб. И Махоуни. Но нападението в клуба ме хвана неподготвен. Стана внезапно, сякаш й бяха избили чивиите. Извадих късмет, че се появих навреме. Можех да я ликвидирам, но исках да я хвана жива. За съжаление тя успя да се измъкне. Но след инцидента в клуба разполагах с предостатъчно време, за да организирам похищението на Махоуни.

Този е добър, помисли си Ема. Не по-малко добър от хората, с които съм работила.

— Какво накара човек като теб да стане предател, Кармоди? — попита тя. — Само не ми казвай, че си го направил за пари!

Мобилният й телефон звънна, преди да получи отговор.

Махоуни измина осемте километра до следващото отклонение на магистралата и отби на първата бензиностанция. Две минути му бяха необходими да открие проклетото лостче за преместване на седалката. Победата беше отпразнувана с глътка бърбън от бутилката, сгушена между седалките.