Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 169

Махоуни изпусна въздишка на облекчение. Явно хлапаците бяха спорили дали да спрат да хапнат или къде точно. Е, поне не къде да изхвърлят трупа му…

— Ти гладен, старче? — попита стрелецът.

— Аха — кимна Махоуни. А после се изненада от факта, че действително беше гладен. — Искам един „Биг Мак“ с пържени картофи и чаша кафе. Две бучки захар и две сметанки…

Стрелецът се усмихна и каза нещо на другите двама. Всички избухнаха в смях.

— Ти плаща — обърна се към него този с пищова.

Махоуни изруга и бръкна за портфейла си. Извади банкнота от двайсет долара и я хвърли на шофьора, но той поклати глава и потърка пръсти. Към двайсетачката се присъедини още една.

Шофьорът угаси мотора, направи знак на младежа до него и двамата слязоха от микробуса. Стрелецът излая нещо след тях. Шофьорът се обърна, пъхна ключа обратно и пусна радиото.

— Ако ти вдига шум, аз пусне един куршум в твое шкембе! — изсъска стрелецът.

Кой ще ме чуе на фона на тая врява? — понечи да отвърне Махоуни, но се овладя и само поклати глава. Проклетият рап направо го подлудяваше.

Изчисли, че двамата ще се забавят поне десетина минути. Вдигна глава към пазача си, който му отвърна с безстрастен поглед. Хладнокръвен лайнар!

Облегна се на стената на микробуса и изпъна крака. Стрелецът беше на около метър и половина от него. Вдигна бърбъна и започна да развива капачката. Но бутилката се изплъзна от пръстите му и се търкулна към задната част на микробуса.

— Мамка му! — изруга Махоуни, а хлапакът подигравателно се ухили.

Преценил, че няма как да стигне до шишето от тази позиция, председателят се завъртя и застана на колене. Ставите му пропукаха, от устните му излетя болезнено пъшкане. Протегна ръка и успя да хване шишето, но с цената на ново изпъшкване. Развинти капачката, поднесе го към устните си, след което отново го изпусна.

Престори се, че протяга ръка да хване бутилката, но всъщност я побутна към пазача си. Хлапакът гневно изкрещя. Микробусът беше нов, задната му част беше покрита с чистичък мокет. Обзето от желание да спаси положението, момчето се наведе да хване бутилката и дулото на пистолета му за миг се насочи към пода. В същия момент се раздвижи и Махоуни. Силно се съмняваше, че действията му ще бъдат достатъчно бързи, но го крепеше надеждата, че хлапакът няма да посмее да дръпне спусъка. Едрото му тяло се стрелна напред. Момчето стреснато извърна глава, но вече беше късно. Юмрукът с размер на пушен бут потъна в лицето му — точно между разширените от ужас очи. Каросерията се изпълни с противното пропукване на строшени кости и хрущяли.

— На ти, гадно копеле! — изръмжа Махоуни, докато падаше с цялата си тежест върху младежа, тласкан от инерцията. В следващия момент започна да се надига, издърпа пистолета изпод пръстите на виетнамеца и го захвърли на предната седалка. След което вдигна бутилката пред очите си. Около половината от съдържанието й беше изтекло. Той разочаровано изсумтя, внимателно завинти капачката и я пъхна в нишата между предните седалки. Колкото — толкова, както казваше майка му.