Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 172

А сега какво?

Най-разумно беше да се обади в полицията. Проблемът беше, че Кармоди държи Демарко на неизвестно място и едно обаждане в полицията може би ще му навреди. А може би не. Виетнамските бандитчета при всички случаи щяха да докладват за бягството му. Вярно, че беше отмъкнал джиесема на онова със злите очи, но в днешно време всички млади сополанковци притежаваха мобилни телефони. Дали Кармоди ще убие Демарко, когато разбере, че той, старият, дебел и побелял пияница, беше успял да се измъкне от трима здрави и прави младежи? Може би, но не веднага. Защото бившият тюлен бе организирал отвличането му с единствената цел да принуди Демарко да му свърши някаква работа. Следователно Джо щеше да живее, поне още известно време.

Значи трябва да се обади в полицията. Веднага! Ако ченгетата спипат виетнамчетата, които най-вероятно се придвижват пеша или обикалят онзи „Макдоналдс“, за да задигнат някоя кола, те вероятно ще ги накарат да проговорят и да посочат местонахождението на Кармоди. Може би, въздъхна Махоуни, спомнил си за злите очи на гаменчето, което беше приспал.

Отпи още една глътка. Бърбънът беше скапан, но в момента му се струваше отличен — не по-лош от скъпите марки, на които беше свикнал.

И тъй, на кого да звънне? Изборът беше голям: от губернатора на щата Ню Джърси до директора на ФБР или главния прокурор. Работата беше там, че не помнеше шибаните им номера. Би могъл да звънне на Пери Уолас и да ги вземе от него или направо да го накара да се свърже с тях. Но щеше да отнеме време, а бандитите трябваше да бъдат прибрани час по-скоро.

По тази причина Махоуни направи това, което всеки нормален гражданин на негово място би направил: набра 911.

Ръцете на Демарко бяха стегнати зад гърба му със здраво тиксо. Ли Мей и тримата й помощници го преведоха през апартамента и го пъхнаха в голям гардероб, намиращ се в най-отдалечената спалня. Дъното на гардероба се оказа майсторски замаскирана врата. Зад нея се показа тесен коридор, водещ към съседната къща. Прехвърлиха се през покрива и се спуснаха от другата страна, използвайки противопожарната стълба. В задната уличка ги чакаше голям автомобил с работещ двигател. Ли Мей вземаше мерки да не бъдат проследени, в случай че Демарко е бил под наблюдение.

Напуснаха китайския квартал и прекосиха Потомак по моста на Четиринайсета улица. Демарко беше на задната седалка, притиснат между двама от гангстерите. Третият шофираше, а Ли Мей седеше до него и гледаше през страничното стъкло. Мъжете не издадоха нито звук — не казаха нищо на Демарко, не си размениха никакви реплики. Твърди като скала и лишени от чувства професионалисти, които просто си вършеха работата. Единият носеше риза с дълъг ръкав, но на китката му се виждаше част от татуировка — вероятно от онези, които покриват цялото тяло. Демарко беше готов да се обзаложи, че ако тоя тип се съблече, под ризата му ще се покаже огромен дракон.