Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 167

Измина една пряка, като внимателно оглеждаше сградите. Кармоди го беше инструктирал да търси хотел с наименование „Червения покрив“. От другата страна на улицата имаше четири порутени сгради с боядисани в бяло тухлени стени. Вратите на три от тях бяха червени, а тази на четвъртата — зелена. Той прекоси платното, спря пред зелената врата и завъртя топката на бравата. Беше отключено. Преди да влезе, огледа улицата в двете посоки.

На десетина крачки зад гърба му стояха трима китайци и се взряха втренчено в него. Откъде, по дяволите, изскочиха? Сякаш бяха духове, материализирали се от парата, която се виеше над канализационната решетка.

— Търся Ли Мей — обясни им той. — Не съм от полицията.

Триото не реагира. Просто стояха и го гледаха.

Исусе! Не знаеше дали споменава Божието име по навик, или като част от предсмъртна молитва. Отвори вратата и пое по дървената стълба към горния етаж. Дано да ме убият на място, ако са решили да ме застрелят в гръб, помисли си той. Не му се искаше да завърши живота си като инвалид с парализирани крайници от някой куршум, заседнал в гръбнака му.

Кармоди каза, че Ли Мей ползва услугите на китайска банда, която следи Ема. По тази причина нито тя, нито Ролф я бяха видели в близост до къщата. Наброяваща двайсетина души, повечето от тях тийнейджъри, бандата беше следила и докладвала за всяка крачка на Ема. Вероятно младежите не знаеха коя е жената, която плащаше толкова щедро за изпълнението на една толкова лесна задача.

— Не мога да вляза в контакт с нея — беше допълнил Кармоди. — Бих могъл да я застрелям, отдалеч, с помощта на снайпер, но не и да я доближа. Бандата я охранява изключително зорко.

Пропусна да сподели, че бе копирал тактиката на Ли Мей, наемайки младите виетнамски гангстери за отвличането на Махоуни.

Но не пропусна да го предупреди да внимава.

— Едноклетъчните имат повече мозък от тези бандитчета! Ще те гръмнат, а после ще отидат да похапнат, без изобщо да им мигне окото!

И в този случай не му каза всичко — например как точно да внимава.

В горния край на стълбите имаше още една врата, изписана с йероглифи. Разбира се, Демарко нямаше как да знае какво означават те. Почука, изчака няколко секунди и почука отново. После се обърна. Тримата китайци бавно се качваха по стълбите. Двамата отпред бяха на не повече от двайсетина години, а третият — облечен в анцуг на „Ред Скинс“, със сигурност беше прехвърлил трийсет. В ръката на единия се полюшваше пистолет. Демарко се обърна. Стори му се, че шпионката леко потъмня.

После вратата се отвори и на прага се изправи Ли Мей.

За пръв път я виждаше толкова отблизо. Непосредствените му впечатления бяха две. Първо, че е на крачка от най-опасната машина за убиване, на която се беше натъквал през целия си досегашен живот. До този момент жената насреща му беше ликвидирала осем души и едва ли щеше да се поколебае да убие и него. Второто му впечатление беше, че насреща му стои една зашеметяваща красавица. Моментално разбра защо Джон Уошбърн е бил омагьосан от нея и е изпълнявал всичките й желания.