Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 163

Покри лазанята с алуминиево фолио и провери температурата. Всичко беше наред — фурната беше затоплена точно до нужните градуси. Дръпна остъклената врата и внимателно положи тавичката точно в средата и нагласи таймера на четирийсет и пет минути — времето, необходимо за изпичане на лазанята. След сигнала на таймера щеше да отстрани фолиото и да я остави да хване коричка за още десет минути, докато пармезанът придобие златист цвят. Последната операция беше изваждането на тавичката от фурната и оставянето й да почине в продължение на петнайсет минути. Надяваше се, че Даян Карлучи ще бъде точна. Много щеше да го е яд, ако се наложи да притопля този кулинарен шедьовър поради евентуалното й закъснение. Подобен акт би прекратил отношенията помежду им още преди да бъдат консумирани.

Е, може би нямаше да се стигне чак дотам…

Всъщност очакваше с нетърпение тази среща с Даян. Преди два дни тя му се обади с новината, че е преместена във Вашингтон за срок от шест месеца. Последната му връзка бе приключила преди близо година, когато спря да се среща с една служителка от вътрешното министерство. И тя отлетя на юг като повечето от предишните. След нея не беше имал нищо сериозно. Надяваше се този път да бъде малко по-различно. Не му се искаше да мисли за забележката на Ема, според която Даян Карлучи прилича на бившата му съпруга.

Погледна часовника си. Времето за изпичане на лазанята щеше да стигне за бръснене и бърз душ, а също така и за смяна на чаршафите, ако случайно му се усмихне късметът. Но той вече се чувстваше късметлия. Отвори бутилка вино — силно червено вино, което биха оценили само хора с италиански произход, а след това тръгна към банята.

Трийсет минути по-късно отново влезе в кухнята — безупречно чист, избръснат и сресан. Препаса една престилка, разбира се, в „мъжкия“ син цвят, след което си наля чаша вино. Вкусът му беше страхотен. Поздрави се за предвидливостта да купи две бутилки, след което се залови със салатата. На вратата се позвъни в момента, в който приключи с подреждането на масата.

Беше подранила и това беше добър знак. Ще изпият по чаша вино преди вечеря. Насочи се към вратата и посегна да свали престилката, после се отказа. Няма нищо лошо, ако един мъж си е сложил престилка в кухнята. Отвори вратата и усмивката му замръзна. На площадката стоеше Фил Кармоди с насочен в гърдите му пистолет.

— Влизай! — изръмжа той.

Демарко се подчини. Сега вече съжаляваше, че не си свали престилката. По неизвестни причини остана с чувството, че това дава предимство на Кармоди. Едно абсурдно чувство, защото мъжът насреща му държеше пистолет, а военноморските сили на Съединените щати го бяха обучили да убива по всевъзможни начини.

— Какво готвиш? — попита Кармоди. — Мирише страхотно!